"
Но в този миг нещо накара Воланд да се извърне от града и да насочи вниманието си към кръглата кула на покрива зад него. От стената й се отдели окъсан, изкалян мрачен човек с хитон, с направени собственоръчно сандали, с черна брада.
— Охо!— възкликна Воланд, като гледаше с насмешка влезлия.— Най-малко тебе можехме да очакваме тук! За какво си дошъл, неканен, но предвиден гостенино?
— Дошъл съм при тебе, дух на злото и повелител на сенките— отговори влезлият, като поглеждаше враждебно изпод вежди Воланд.
— Ако си дошъл при мене, защо не ми каза добър ден, бивш бирнико?— заговори сурово Воланд.
— Защото не искам дните ти да бъдат добри— отвърна дръзко влезлият.
— Но ще трябва да се примириш с това— възрази Воланд и усмивка разкриви устните му,— едва се появи на покрива, и веднага изтърси нещо нелепо, а сега ще ти кажа в какво се заключава то— в твоите интонации. Ти произнесе думите си така, сякаш не признаваш нито сенките, нито злото. Няма ли да бъдеш така добър да поразмислиш по въпроса: какво би станало с твоето добро, ако не съществуваше злото, и как би изглеждала земята, ако от нея изчезнеха сенките? Та нали всички предмети и хора хвърлят сенки. Ето сянката на моята шапка. Но има и сенки на дървета и живи същества. Нали искаш да одереш цялото земно кълбо, да пометеш от него всички дървета и всичко живо заради твоята приумица да се наслаждаваш на голата светлина? Ти си глупав.
— Няма да споря с тебе, стари софисте— отговори Леви Матей.
— Ти и не можеш да спориш с мен поради причината, която вече споменах: ти си глупав— отвърна Воланд и попита:— Е, кажи накратко, без да ме уморяваш, защо си дошъл?
— Той ме изпрати.
— И какво ти заповяда да ми предадеш, робе?
— Аз не съм роб— озлобяваше се все повече Леви Матей,— аз съм негов ученик.
— Ние с тебе говорим, както винаги, на различни езици— отвърна Воланд,— но от това нещата, за които говорим, не се променят. И тъй?…
— Той прочете творбата на Майстора— заговори Леви Матей— и те моли да вземеш със себе си Майстора и да му дариш покой. Нима за теб е трудно да го сториш, дух на злото?
— За мене няма нищо трудно— отвърна Воланд— и ти добре знаеш това— той помълча и добави:— А защо вие не го вземете при вас, в светлината?
— Той не е заслужил светлина, той е заслужил покой— печално изрече Леви.
— Предай му, че ще го сторя— каза Воланд и добави с припламнало око:— И веднага се махни.
— Той моли да вземете и онази, която го е обичала и е страдала заради него— за пръв път се обърна с молба Леви към Воланд.
— Добре че ни каза— сами нямаше да се сетим. Махай се!
След това Леви Матей изчезна, а Воланд повика Азазело да дойде при него и му заповяда:
— Литни при тях и уреди всичко.
"
Какво ни казва този диалог, върху когото градиш тезата си?
А: Нито Иисус, нито Бог са в състояние да дадат някому покой. Т.е. не са вземогъщи! Но ето, че Сатаната може. В книгата дори откровено се споменава, че е "всесилен". Извод - сатанизъм, доказателство - Булгаков придава на сатаната божията характеристика "всесилност", т.е. подмяна на Бог със сатана (а сатанизмът е именно това).
Б: Кой управлява? Очевидно, този който се разпорежда! Воланд се разпорежда, а Иисус е в унизителната позиция ако желае нещо да подава молба. Извод - сатанизъм, доказателство - сатаната очевидно управлява, с което имаме подмяна на Божия функция.
В: "Светлината" е показана като някаква пцолютна глупотевина и безмислица. Бог се приравнява към абсолютната светлина, с което се принизява (и разграничава от собствените си творения - хората, което само по себе си е абсурд), а сатаната очевидно се пробутва като творец на по-читав модел. Извод - сатанизъм, доказателство - подмолно се пробутва идеята, че сатаната е действителният творец, а не Бог, т.е. отново подмяна на Божия функция.
Г: Хората на Иисус са дребни душици, хората на сатаната са пичове. Извод? Направи си сама!
Д: Извън този диалог - сатаната е представен като всесилен и справедлив. Бог изобщо не се споменава и като такъв няма как да влезе в ролята си на всесилен и справедлив. Т.е. явно е внушението, че Бог не съществува, но ако търсим справедливост редно е да се обърнем към сатаната. Излишно е да обяснявам какъв е извода.
Е: Балът при сатаната! Дали Булгаков, неговият приятел Сталин и други привилегировани субекти от онова време не са спретвали някоя и друга оргия в някоя краймосковска вила, с качествата на сатанински ритуал? Аз мисля, че са го правили, подобно на сцената от "Широко затворени очи".
|