с една колежка за хубави стари книги и тяхното съсипване.

Тя, по-млада от мен доста, дала на гимназиалното си гадже, като постъпило в казармата "Приключенията на добрия войник Швейк". Станала книгата хит в поделението.

И аз така, студент за І к. в Пловдив, дадох Швейк и Параграф 22 на един приятел и съученик, пратен в някво артилерийско поделение там. Хит в казармата. Чел им го на глас, когато може...

Той каза, че много войничета си общували направо с фрази от двете книги, неразбираеми за кадровите военни и това е докарало немалко излишни наряди на "посветените". Но... както и да е.

Много от момчетата са ги чели, разкатали им фамилията. Слагали си хартийки с различен цвят, за да знаят кой докъде е стигнал.

След ок. година, като го прехвърлиха с връзки обратно в Сф, ми върна книгите и се почерпихме обилно в няква тъпа дискотека. Те бяха разпарцаливени от четене!
На страници останали, буквално.

Айде, § 22 беше по-ново и скапано издание - меки корици и лепило, ама Швейк си беше чудесен, та дрънка - старо издание, подшито, твърди корици, онова с цветните акварели за илюстрации.

Както и да е. Преподвързах ги и двете книги. Тогава това беше евтино и се правеше качествено.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от АВе на 24.08.10 18:25.