Поучителна история: по-добре книга, изрисувана от дъщеря ти, отколкото наводнена от съседа. Изводът е - никога не крий книга от детето :)))

Първото ми куче ужасно обичаше издадените в Русия книги, предполагам лепилото е било на някаква по-органична основа, знам ли. Но от цяла библиотека с книги, по-голямата част от които български, избираше точно руските издания и им гризеше основите. Кучето отдавна го няма, а книгите все още са в библиотеката и даже ми е мило, голяма работа, една подвързия.
Апропо, кучето се казваше Джеръм (понеже Монморенси ни се стори много дълго и претенциозно), а любимият му автор беше Булгаков.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите