По принцип не одобрявам петициите, които наводниха пространството напоследък. Още повече тези от тях, написани от човек, който вероятно до този момент е ползвал само мишката, но не и клавиатурата на компютъра и не знае къде се поставя шпацията: преди или след препинателния знак.
Същото беше и с петицията за защитата на българския език.

"Чл. 24. Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение Е допустимо:

9. възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели."


Тук пише:
1. кой може свободно и без заплащане на възнаграждение да възпроизвежда;
2. с каква цел може да го прави;
3. при какви условия.

1. Кой - библиотеки, учебни заведения, музеи;
2. С две цели - учебна или за съхраняване на произведението;
3. Условие - без търговска цел.

Читанката отговаря само на третото условие. На първото не отговаря, тъй като понятието "библиотека" си има легална дефиниция, под която читанката не попада. На второто ясно защо не отговаря.

И последно да обобщя. Акцията на ГДБоп е глупава като процедура, нещата можеше да бъдат уредени по човешки начин. Регулацията на авторските права е остаряла и се нуждае от преразглеждане в европейски и световен мащаб, българският закон е на практика отражение на европейската директива. Нещата се движат бързо и не могат вече да бъдат обхванати. Вероятно трябва да се намали срокът от 70 години, вероятно трябва да се разшири обхвата на случаите, когато може свободно да се разпространява, вероятно и други неща. Но да бъде заложено, че абсолютно всяко произведение веднага може да бъде експроприирано и разпространявано безплатно, е ултралява крайност.