След като барът не му отговори нищо, момчето се замисли за тъмната страна на нещата:
"Свършването за мен никога не е трудно..." горчиво си каза на глас момчето, а лекенцата се сбутаха с кикот, въпреки че те очевидно имаха същия проблем.

Барът продължаваше да не отговаря и поглеждаше ехидно с мазния си, лекьосан плот. Барманът беше изчезнал в стайчето зад бара, където се занимаваше с неведоми бармански работи и явно нямаше намерение да се появи. Беше горещо, а в заведението току що беше нахълтала хистерична лелка с припаднал пудел в ръцете си.

Нещо се пречупи в този миг у момчето. Сякаш очите му се отвориха за пръв път, то усети невероятна състредоточеност, имаше чувството, че може да пробие дупка с мисълта си или поне да напише книга от 1500 страници.

"Наистина е мацка" - каза си то бавно и внимателно, сякаш думите бяха порцеланови вази от династията Лъ.

"Мацка, която е истинска, дори когато изпуска газове!" - момчето прескочи над втрещения бар, който не успя дори да помръдне, и се устреми към кафе машината пред удивените погледи на пишлегарчетата, лелката и свестилия се пудел.

"Време е да взема живота си в ръце" - продължаваше да се фокусира мисълта на момчето, което между другото се казваше Иван или Ванчо, както му викаха близките.

"Време е да бъда истински мъж" - целеустремеността му можеше да се реже с нож в този миг.

"Защото всичко започва с едно мокачино, всичко започва тук и сега с едно..... просто........"

И точно в този миг вратата на кафенето....

Редактирано от kpилe на 18.05.10 00:17.