забранили и на Лили Иванова да излиза от апартамента си - да не предизвиква инфаркти на бабите и трайно заекване на дребните дяца покрай дома и.

Все тая.

За "безплатното" забавление с книги...

Има си го. В библиотеките. Тихо, кротко, най-често изключително съсредоточено. Това е храмът.

Има го и съпричестието, споменато от някого по-горе, има го и тайнството, има го и ритуалът. И трепетът.

Библиотеките са едиствените храмове, достойни за поклонение в тях.

На единственото божество, което може да съществува - достиженията на човешкия разум, душа, мъка, радост, болка, тромпетен триумф... Изстраданото, изгладувано, пропито с все пак талантливи музиканти в кръчмарския оркестър, издухано на хазарт, разстреляно, споделено с трепет, пропиляно за немислими каузи, треснато на масата сред недопити чаши, прерязало си вените, прошепнато, избълнувано, разстреляно, тайно, скрито, невидяно, направено на фойерверк човешко знание. Крито, пазено, изкрещяно, галено, обичано тайно, хранено със собствената кръв и любов... знание.

Най-голямата катедрала в София е Националната библиотека. Лесно се намира. Пада се към 400 м. на изток от едно нелепо здание с позлатени кубета.

Да.

П.П. Лошото на библиотекарките е, че по-често са красиви, отколкото умни. А, да! И с малки бюстове!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от АВе на 07.05.10 08:08.