За фейсбук.
Превикаха ме преди година приятели, не отказах. Нали трябва да сме в крак с модерното или модното...
Регистрирах се по "облачен" навик без да се усетя, че хората си пишат паспортните имена. Както и да е.
Влизам, пише новини с някакви цифри в скоби, демек изостанал съм с информацията. Това е, защото било от разсеяност, било елементарна лична загубенящина, не влизам често тук.
Чукам на цифричките, уж нещо се разширява, нищо че е безразборно и произволно, нещото се премята в инфото...
Но важното обаче!
Най-отгоре Фейсбука ме пита какво мисля! За какво, не казва. Без да се замислям, му отговарям с предложение да ме включи авансово във всички възможни "присъединителни групи", "почитателства", "стана приятел с", "вече съм фен на", "това-онова ми харесва", "добави като' и прочие.
Хайде на бас колко броя френда ще накачуля в актуалното си CV само за два дена, примерно! Опитах, вече са трийсетина. Обаче, гледам, има активисти с по над 2 хиляди...По-късно, като не успея да си спомня кой точно беше този мой приятел "Пешо" и милата ми "Мими", може и да питам несрамежливо Фейса за какво ставаше дума. Все пак това не ЩЕ да бъдат, а ще СА СИ вече - хиляди реални. Със стотици не си струва да ги помниш тези дреболии, разбира се.
И никой не може да ме упрекне, че не съм искрен ГМО-член, който не се бори за умиращите делфини и снеговалежа в Хаити. Съвсем, съвсем съм озадачен от собствената си безпомощност. Забравих, ами френдовете? Ще взема да ги питам някога за какво идеше реч.
За Писмото до Премиера в защита на културата, получих покана за присъединяване и взех, че прочетох това безумие.
И паднах.
Отговорих много прилежно защо никога няма да подкрепя подобно унизително прошение до султана. Което не пречи да са пуснали втора група за присъединители и още по-жалкото е, че същите от първата група, отново влизат ентусиазирано. А, най-жалкото е, че вътре има и мои близки, които добре разбират "безпощадната истина", но нали вълната щяла стане голяма и прочие дрън-дрън.
За театрите, за правописа, за големите полянни четения и всички останали щуротии, все същото.
Все се надявах, че лудите не са чак толкова много. Хубаво, че те прочетох.
Благодаря, Аве!
Послепис
Напоследък влизам редовно във фейсбук.
|