- Мъжете не ме възбуждат - призна пищната матрона, облизвайки сочните си устни, докато мощната й гръд се беше разляла върху неприлично неокосмения му, бароков корем. Но в теб има нещо, което не ми дава покой!

- Нима е само едно туй нящо, което цяла нощ не ти даваше покой и изтръгваше въздишки на похот и други, не чак толкова еротични физиологични и биохимични звуци? Нима можеш да избереш между дългите ми пръсти на цигулар, които придържаха здраво нежната ти талия с форма на контрабас? Или тънките ми, остри устни, които се впиваха като грифонски нокти в твоите? Или младото ми мъжко достойнство, мълчаливо като Свинкс, но неуморно изправено над теб и измъчващо те с гатанки и загадки?

Тя въздъхна:
- Скромността ти Л. е като вулкана Ейяфятлайокутл - щом изригне и дори двигателите на Бритиш Еиъруейс притихват... Но всъщност исках да ти направя едно признание. - Аз не съм това, което си мислиш, че съм. Нещата не са това, което изглеждат! Аз съм........тииийз тииийз....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kpилe на 26.04.10 23:28.