Не е проблемът на литературата, че няма велики музиканти или философи наоколо. Изкуствата, а и науките, вървят обикновено заедно, а не едно след друго.
Това, което ни е формирало, е не даже, че сме били провинция, а че сме били провинция на инак голяма и до едно време силна държава, в която обаче никак не е било интересно да си любознателен. Самата тази държава е наследник на арабската култура и наука, но ценното не е било това наследство, а канонът, традицията, презрение и страх към новото и различното, нежеланието да се развиваш.
В такава култура не е имало условия, а също така не е и имало ресурси: средства, пари, образование, училища, църкви и какво ли още не.
Това много добре е описано като народопсихология у Орхан Памук, веднага ти става ясно защо са били затискани самите турци и защо сме били затискани ние.

Ако има нещо ценно в "Под игото", в което няма особено ценни неща, но едно е важно: той е много различен от всчико писано по това и преди това време. И Тютюн, и Светилника, и Йовков са добри, но са добри сред други добри подобни и по-добри писатели и романисти, те наподобяват на европейската литература. Под игото е изцяло измислено, няма такъв роман.