Липсва динамика и напрежение, а това е така защото няма никакъв конфликт, двамата се срещат, (споглеждат се???), плясват с ръце и се прегръщат, което е досадно, няма за какво да се закачиш, та да ти стане интересно да четеш нататък.

Скуката е пълна, жена му изневерявала, приятелката незнамсикакво, и изведнъж решил, че не иска да изживее този срам и дай да се самоубие, ми няма никаква логика, нито пък някакво основание, равносметки на нечий живот не се правят с три изречения, решенията за самоубийство трябва да се основават на нещо повече от две общи фрази, освен това защо точно в този момент, защо точно на тази пейка се случва случката, защо не след две години или три месеца по-рано, защо не е в къща, в кола, на плажа, ами баш на някаква пейка?

Героят е пасивен и не е направил нищо за да промени скучния си живот, напълно логично умира от скука, а читателят няма мотивация да го чете.

Всяко нещо в разказа трябва да има смисъл, да си е на мястото, а ти си написал първото, което ти е дошло на ум и айде - готово! Тепърва трябва да седнеш и да помислиш какво искаш да кажеш и как да го кажеш. Каква е идеята на обстановката, нощ, звезди ... защо е така избрана поредицата, семейна двойка, момиче, стара жена? Защо не е момче, мъж и старец или в обратен ред? Когато става такава среща със себе си, мястото, времето и всяко нещо наоколо трябва е важно, да има някаква символика, читателят търси символика във всяка дума, а нея я няма и той остава излъган в очакванията си да прочете нещо интересно, вълнуващо и разтърсващо, каквато трябва да е срещата със себе си. А не само размяна на думи и описания на околността.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите