Ето нА, както предположих, обяснението е твърде прозаично и поради това - неприемливо за вкуса ти. А иронията е, че от горния ми постинг то беше единственият полъх здрав разум. Потвърджава го и гугъл търсене на "вампирка", което открива думата и в употреба от официални медии. Както и това, че не успях да открия "вамп" да се употребява за мъж-вампир. Явно, в съвременната българска реч нуждата от указване половостта на вампира надделява над потребността за фонетична елегантност, която впрочем и без това не е в излишък при изходното "вампир". Не казвам, че е неправилна употребата на "вампир" за жена, но и ти трябва да се съгласиш, че "вампирка" е вече пълноправна дума в съвременния българския език.

В по-общ смисъл, тенденцията за усърдно снабдяване на митичното същество с богат набор от нормални човешки свойства (от вторични полови белези, през възрастово-специфични норми, до музикални предпочитания; пр. амер-те сериали за тийн вампирки и вещици) е важна част от включването му като съпреживяем герой в съвременните повествователни форми. За разлика от традиционната му употреба, при която то е почти напълно слято със свръхчовешката си функция и останалите му човекоподобни качества са, най-малкото, оставени на заден план. По отношение на тази употреба съм съгласен с твоите наблюдения, но я има и другата.

Поздрави.

Попско чедо, дяволска унука. (народна пословица)