|
Христос Воскресе!
Покрай темата за слабите комедийни сценарии се зачудих кой ли пише сценариите на МРВ в последно време. Кой измисля имената "Октопод", "Наглите"? Кой нереализиран литературен или кино гений режисира ето клипчета?
Може доста да се напише по това видео, но краят е особено интересен като символика... На доста места сравняват материала с холивудски трилър. Аз откривам някои съществени разлики. В холивудския трилър полицаите задържат с думите "имате право на адвокат, имате право да мълчите, ако говорите думите ви могат да бъдат използвани срещу вас в съда" и т.н. Белезници се поставят рядко при арестуването на висши фигури, на които (поне по филмите и книгите) им се подкосяват краката само при въпросните думи.
Нашичкото видео е по-различно. Спец. полицаи крещят и поставят белезници на човек, който очевидно не е въоръжен и не оказва никаква съпротива. След като вече са поставени белезниците, т.е. арестуваният не представлява абсолютно никаква опасност, глас зад кадър изрича култовите думи:
В отговор на:
"Тъй като сте си абсолютен престъпник, колеги като за всеки един престъпник - долу на земята"
И арестуваният е свален с белезниците на земята, докато пистолет е насочен към тила му.
Не, това не е сцена от американски екшън. Това е сцена от модерен руски сериал, това е сцена на разстрел - разстрелваният се сваля на колене, пистолета в тила, бум! Точно както го описва Виктор Суворов в приключенските си романи... Образцова поза за НКВД разстрел. Само дето не го карат да целува нечии обувки и да моли за милост... Все още!
Холивудският екшън е подчинен на някой захаросани и наивни идеали - например идеалът, че всеки е невинен до доказване на противното.
В българския екшън - всеки е виновен, независимо от доказване и недоказване. "Ние ги хващаме, те ги пускат" е култовата фраза. Преди 20 години всички нямахме, пък сега някой пак нямаме, а други имат - как става така? Е въпрос, който всеки човек си задава и отговорът е прост - трябва разстрел на корумпираните, нова национализация и да си живеем както едно време. Кои са корумпирани е ясно - всички освен нас, ние, които се возим без билетче в градски транспорт, не си плащаме данъците, крадем ток и т.н. и т.н., ние сме жертвите, пък съседо, който си сменил дограмите на панелната кутийка вместо да изпие или проиграе тия 2-3 хиляди лева както направихме ние - той е корумпиран сигурно, не му е чиста работата!
Наказание му е майката и разстрел на всички негодници, пък като свършат негодниците и на годниците също, ама ако може ние да правим списъчетата, ако може ние да пишем доносчетата, ние да ровим в досиенцата и да вадим агентчетата...
Това не е тема за политика, това е тема за културната агония на един мутрифициран, тоталитаризиран, изпростял народ, който се кефи да вика на президенста си Гоце, на премиера си бат Бойко, на най-успешния си политик в новата история мангал, народ който псува като хамалин в биг брадър фемили (а и във вип брадър), който поступва жена си, а понякога и жена му го поступва, народ, за който културата се изчерпва с Под игото и 1-2 ботеви стихотворения от друго време и пълни с непознати или недоразбрани думички. Народ, който повтаря като папагал думите на пишман "ВИП" личности; повърхностни журналисти; психолози и политолози окултисти, които мистифицират наивните си и субективни наблюдения зад тежки термини, термини като "импийчмънт", между другото, които хвърчат в общественото пространство, повтарят се папагалски и се побългаряват постепенно, добивайки значението "импийчмънт - поредната глупост, която ония маскари политиците са измислИли".
Параграф 22 като всяка книга може да се тълкува по различни начини, но за мен прави една дисекция на милитаристичното общество в САЩ, не пълна дисекция, но и това не е малко - за пълна дисекция има цяла плеяда от допълващи книги, които да изградят една социална критика, една пълна картина на проблемите в това общество, с което сме толкова добре запознати покрай износа на култура.
Защо няма такава литературна дисекция на нашето общество? Защо нашата литература е или някакъв кух елитаризъм, или дълбоките и мъгляви изживявания на някоя чувствителна творкиня, лишена от редовен сексуален живот? Защо това, което се доближава най-близко до социалната критика, от която толкова много се нуждаем в момента, са романите на Хр. Калчев с тяхната простащина, с митологизирането на мутрите от най-примитивен тип, които отдавна се рафинираха и със скритото (или май си беше открито) одобрение, че Козелът гръмнал Дебелия (сори ако не съм запомнил правилно имената).
Къде е българският Параграф 22 в едим момент, в който целият ни живот е параграф 22? Къде е българският Полет над кукувиче гнездо, когато цялата ни държава е едно кукувиче гнездо? Къде са българските сърдити млади мъже, битниците, децата на цветята? Някъде в чужбина правят "пачка", а социалният натиск се упражнява от пенсионери с тоталитарно, русофилско мислене и от мултиплициращите се ниски социални класи, които си удавят проблемите в чашата с ракия или ги решават с няколко тупаника (помежду си или за сметка на жените си).
Питам ви - има ли поне една литературна книга, която да се ангажира по какъвто и да било начин с това, което се случва у нас през последните 20 години? Сериозна книга, с поне бледа наченка на литературност, има ли?
Редактирано от kpилe на 04.04.10 18:22.
|
бг параграф 22 - "тъй като сте си престъпник..."
