Напиши ми писмо,
за да ми кажеш
колко ти липсвам,
как не можеш
да ме забравиш,
че ме обичаш,
че те боли-
ще повярвам
обещавам ти...Напиши,
разкажи ми за там
и за нея,
за безумните
летни треви,
за горчивия
смях на морето
и за тъжните
птичи сълзи.
А звездите
все още ли светят,
все така ли
говориш със тях?
Аз изгубих звездите си
вече
имам само студена земя...

Напиши ми писмо,
за да ми кажеш,че си добре,
че не мислиш за мен
(защото аз не мога да спра
да те помня),
кажи ми,че всичко ще бъде
наред
и ще свърши все някога
болката...

Разкажи ми
измислена притча
за любов
и запълнени дни,
за намерен
във пътища смисъл
и за сбъднати
детски мечти...

Напиши ми писмо и кажи,
че си спомняш
за нашата пролет-
есента пълни моите дни
с ветрове
и пустинна тревога,
скръбно злато
покрива земята ми,
всяка нощ
носи мирис на дъжд-
разкажи ми
за твоето лято
и вкуса
на разцъфнала ръж...
Излъжи ме,
че пак ще те видя-
(ще повярвам-
нали съм дете)...

Напиши ми писмо
и го изпрати
зная,че помниш адреса-
в къщата без врати
за Незванова,
Неточка...