|
Не, няма да пиша за труд-ното съжителство на Пинокио с Маркиз дьо Сад, за срещата на Алиса и Разколников, за пътешествията на Капитанската дъщеря през Брулени хълмове чак до сараите на Доган, пардон, на Дракула. Златото си е злато, както е казал който и да е бивш състезател по борба, понастоящем бизнесмен и патриот. Захвърчат ли златни ланци под ритъма на етно-поп-фолк, простоумният читател мълчи смутено и си ближе раните от последния тежък образователен удар - разкритието, че е бил твърде нехър, за да си размърда членовете и да извади непознатите думичките от любимия* си роман на всички времена (* според представителна извадка!).
Вместо това ще задълбая в семантиката, семиотиката и вероятно в симплистиката на труд-ната рекламна кампания.
Най-лесно ще ми бъде да започна с изчистения като дизайн и послания рекламен плакат, лого или както щете там го наречете (както е най-модерно) на кампанията.
След това ще прехвърча набързо през прекомерно наситения с къде по-плитки, къде по-дълбинни послания и прозрения, въртящ се по медиите, рекламен клип:
И така:
1. Златни послания и прозрения в един труд-ен плакат:
- Най-удобната поза, в която човек му иде да разгърне Мъртви души (да речем) е в ъгъла на дивана, с крачета удобно пречупени настрани под тялото, което от своя страна е едва-едва прикрито от тясна и къса хавлиена кърпа. Най-вероятно поради финансовата криза и труд-ната инвестиция в книги, библиотека и нова камина, на момичето на са му останали средства за дънки и блузка, пеньоар, хавлия, халат или някоя друга удобна българска дреха, с която се е четяло в миналото, преди труд-ното откровение на златните радетели за българска просвета на народни цени.
- Разбира се, редно е да допълним, че няма по-голямо удоволствие от това да придържаш с изкълчено кутре разлитащите се томове на Ана Каренина, докато другата ръка е невинно заровена в мазните, потни къдрици на разплулия се насред дивана, мургав интелектуал-дърводелец, което между другото създава непреодолимо впечатление за любимото на българския читател пощене по време на съ..., пардон, по време на четене на Жюстин или неволите на добродетелта (примерно).
- Сънят обаче идва естествено след добре свършена работа - а какво по-хубаво от завършено обзавеждане на стаята, съобразено с всички писъци и крясъци на драгалевската мода, Фъншуй, Тай Чи и съветите на Ошо?
Все пак нима съседите Ви могат да се похвалят като Вас, че на стената Ви виси Портретът на Дориан Грей, който сте си купили (в оригинал!) само за 9.99лв. заедно със сутрешния вестник?
Да замълчим и да се поучим от хармонията, с която книгите в библиотеката се преливат като една дъга от цветове, следващи прекрасна симетрия, на която би посветил пурпурно подвързан шедьовър дори самият Дан Браун (който за голямо съжаление на издателството не беше включен в колекцията, понеже се оказа, че Леонардо не е написал нищо през 19ти век - пък ние защо си мислехме, че тогава някъде е участвал в Титаник?).
Излишно е да споменавам, че така подредените по цветове книги могат да се вадят от прясно скованата библиотека точно толкова, колкото и неизмазаните тухли в артистично-разчупената колона от дясно.
Някъде в този момент дори най-съвестният изследовател на бездънната маркетингова психика, трудна с идеи и послания, дори най-отдаденият на каузата читател започва да се прозява, примамен от гладко епилираните крака и небрежно преметнатата кърпа, която би могла да бъде свалена по-лесно от едно обръщане на страница, а след това... след това следва четене до зори...
Изкушен да си изтегли порно, читателят неволно попадна на
2. вече споменатия , който би било редно всеки да изчете самостоятелно, но все пак ето няколко бързи насоки за размисъл:
- Най-подходящият начин за ставане от дивана след дълго четене изисква по-далечният крак да се прехвърли над другия, който е изпружен докато първият (член) не стъпи на земята, след което вторият (вж. по-горе) се прегъва за опора под тялото, докато лявата ръка се издърпва за дивана, а дясната пази равновесие, използвайки цялата тежест на Престъпление и наказание.
Не забравяйте след това да четете с кръстосани крака, за да не се мернат случайно празнините в общата Ви култура, докато си излизате от кадър.
- Под призивите на кадифения глас да освободим място в библиотеките си, камерата насочва вниманието към едно възможно място, където е удобно да се съхраняват книги, а именно пода. Все пак надали има нещо, което да си отива толкова добре с прясно поставения ламиниран паркет, колкото гордостта и предрасъдъците на Джейн Остин. "Отива си" ли казах? Не, просто няма нищо по-нормално от това да четеш 20-30 книги наведнъж - така ставаш 20-30 пъти по-умен за два-три пъти по-малко време. Ако съм объркал сметките случайно, това е само защото все още не е излязла златната колекция на учебниците по аритметика от XVIIIти век.
- Ако все още се колебаете дали да инвестирате някакви си 90 кинта или колкотo бяха там в труд-ната колекция (та това е по-малко от едно бюро, бре, циции!), най-силният аргумент за ползата от книгите е недвусмислен и не се нуждае от моя коментар:
Последно - не забравяйте:
Книгите са винаги на мода! Редактирано от kpилe на 30.11.09 02:51.
|
ТРУДната колекция на XIX-ти век...
