Май... нямам любим филм.
Кика имам смътен спомен да съм гледал, но не си спомням абсолютно нищо.
Усмивката на Мона Лиза не съм гледал, но си спомням, че го бях отбелязал за гледане и така и не го гледах.
Ларс фон Триер - къде ме засилваш - преполагам, че ще получа мозъчен кръвоизлив, в опит да мобилизирам необходимия интелектуален потенциал (какъвто нямам), за да го гледам.
Понякога се получават добри манджи от мешането на холивудски напъни и европейски претенции.

Като личен парадокс - миналото лято потънах в един филм, дето никога не бих си представил, че мога да имам търпението да гледам и минута. И продължавам да не си представям. Нямам обяснение. Може би е било някакво супер необичайно моментно състояние. Фонтанът, бг заглавието е Изворът на живота. Предполагам, че натрупването на достатъчен брой загуби е предпоставката към към неговото възприемане.

------------------------
Слушай беззвучието...