Да не цапам с нова тема, ще мацна пак тук.

Четейки и мислейки стигнах до изводи, свързани с времето и понятията за добро и зло. Следователно остарявам, но това е встрани от темата.

Чета Стайнбек, "На изток от рая" и се замислям: Американците, а и други си обичат много този автор, който безспорно е добър разказвач и описва американската история по начин, който се харесва на потомците на заселниците в Дивия запад. Всичко е красиво или грозно, няма сиви тонове и неясни очертания в сенките. И все пак красивото е повече, естесвено. Същото е и с хората, с добрите и лошите хора. Америка по онова време е била населена, разбирам аз, с толкова открити, честни и незлобливи хора - цели градове са като големи семейства и само тук-там избива яркото петно на злото, силно отделено и ясно разграничимо на фона околната идилия. Не знам, от гледна точка на съвремието ни, това ми изглежда силно нереално - като някаква приказка. Сега злото напротив, така финно се е разпростряло навсякъде, така се е замаскирало, че субективната преценка на това кое какво е си е изключително трудна. Изчакваш, виждаш разултата на това, което се случва и тогава решаваш. Ако се намесиш предварително, рискуваш да е в полза на противника.
Същото се забелязва и при наши писатели от ония времена, но за неща, случващи се далече "на изток от рая".

Хм, за американците "Див запад", за нас "Диви разкази" са били онези времена, а какво по дяволите е нашето време, в което живеем? Дайте име на автор, който според вас описва най-добре нашето съвремие?!? Ама не ща мутренски летописци или политтълкователи, става дума за обикновените, ежедневните и вечни неща...