Не разбирам от литературни похвати, но книгата за Лили Иванова прочетох за шест часа и ми достави невероятно удоволствие. Докато четях книгата имах чувството, че чувам гласа на Лили, все едно, че тя говори. Това за мен е най-ценното в тази книга - неподправения й изказ. Може да ви се струва накъсана, но все пак не забравяйте, че близо 50 години творчески път и още 20 детство и младежки години няма как да се опишат в една книга от 200 - 300 страници. Лично аз харесвам този стил, в който като споменеш нещо, или някой се отклоняваш, за да обясниш за него. Лили вероятно не е Шекспир, но личната й преценка на нещата за случките, които описва е невероятна. Да, вярно е, че и Лили са критикували навремето и не само нея, но и всички прохождащи в поп музиката, но не забравяйте, че през 60-те години тази музика започна да прохожда в цял свят, а колкото до чалгата - тя ще си остане на наша територия. Митко Щерев е талантливо просто момче, което реши да напомни за себе си покрай Лили и да изкара някой лев пишейки статии в жъртите вестници. Мисля си, че дори и да си под средното интелектуално ниво няма как някой да му обърне внимание. Ето например Тончо Русев дори е бил на представянето на книгата и е подарил букет на Лили, защото човека не бяга от истината, а я приема. Йорданка Христова трябва пък да е благодарна на Лили, че не я е коментирала в музикално отношение, щото иначе трябваше да напише, че пее фалшиво. Честно да ви кажа, аз дори очаквах по-жестока истина от тази така меко поднесена. Книгата обаче е хубава и пак повтарям - най-хубавото в нея е, че е писана от Лили, а намесата на Карбовски е чисто редакторска. Прочетете я, ако не сте я чели. Абстрахирайте се от писанията за Лили по вестници и се потопете в нейния свят, за да разберете колко трудно и тежко й е било през годините и колко много хъс, труд, усилие и разбира се на първо място талант са необходими, за да бъде днес това, което е.