Голям кеф! Да се почувстваш в кухнята на голям писател, и то в момента, когато е загорил манджата. Мирише ужасно, но има и вкусни хапки. Ъ-ъ, всъщност миризмата едвам се усеща и я изяждам бавно и до кора, както обикновено... Манджата...

Написал книгата преди 40 години, но не му харесала, нали тогава е трябвало да се доказва и пробива, и не я издал. Или не му я издали. Сега се сетил за нея и си казал, че може вече да си позволи да я издаде - непукизмът на преуспелия. Но я е писал да звучи съвременно и за да остане такава и сега, допълвал и изменял някои неща. О-обаче с пропуски и разминавания! Анахронизмите вадят очите, а вмъкнатите съвременни детайли са като бенка на гъз, като черна бенка на бял гъз на помакиня. Той е велик - ясно! Но покрай него са се възвеличали май и редактори, коректори и издатели... Е, все пак я е пуснал в продажба човекът с благотворителна цел - значи може и да не е толкова лъскава.
Аз съм му перманентен фен, на писателя, и поглъщам всяка негова дума, дори и издънваща с кеф. Остават ми последните няколко страници с развръзката, или десерта.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите