|
На няколко литературни места срещнах добри отзиви за тази френска писателка, предимно за първите и книги "Добър ден, тъга" и "Обичате ли Брамс?" Затова ми стана интересно да видя как пише, но исках да съм непредубедена и избрах "Дивните облаци"- роман , за който не бях чела нищо. На връщане към дома си мислех, че това прилагателно "дивни" ми харесва и сигурно означава, че преводача се е постарал.
До 50-та страница се чудех какво не и е наред на героинята, по никакъв начин не ме убеди в драмата на своя семеен живот( на третата година от брака ), след това повествованието става малко по-добро.
На кратко, една жена казва , че съпругът и е ужасен, изневерява му, информира го, разделят се, събират се - и чак тогава става интересно.
Авторката опитва да развие тезата на диаболичното чувство любов-омраза, стремежът към самоунищожение и деградацията на личността. Просто опитва. На мен не ми е достатъчно да ми каже каква смъртоносна комета, великолепна в своята жестокост ... мина преди малко. И да ми покаже опашката и. Абсолютно не е достатъчно.
Ако бях неин редактор, щях да и кажа :"Мадам Саган, от това, което сте написали става много добра пиеса. Каквото не достига на образите, актьорите, със своя професионализъм, ще го допълнят и ще се получи добро представление. Ако искате истински роман, трябва да поработите още."
Напомня ми изпита ми по планиране в УНСС.
От конспект с 25 теми аз бях подготвила половината, но притисната от други задачи трябваше да се явя на изпит на предварителна сесия точно в този ден. Събрахме се 40 човека, половината от специалност "Планиране" които се явяваха с конспект по тяхна програма, различна от нашата. Настъпи лек хаос, колегите се оплакваха, че им се падат непознати теми и заваляха двойки. Към 11 часа на обяд, след като беше скъсал всички до момента, професорът излезе от залата пред нас, които все още чакахме :"Който е дошъл днес само, за да се запознае с мен, приятно ми е, аз съм Милети Младенов. Да останат само онези, които са готови за изпит!" и трясна вратата след себе си. Аз бях респектирана, но останах. Изпитът е шанс.
Влязох и изтеглих билет "Темпове на развите. Темп на разтеж." О, това го знам! Готова съм за тази тема. Облегчението беше мигновено, колкото и щастието ми. Не знам какво даде на късо, главата ми беше абсолютно празна. Знам, че съм го чела, научила съм го, разбирам го. Но не мога да го възпроизведа. В главата ми е бяла пустиня. Както и да е , започнах с общи приказки от икономиката, професора слуша известно време и ме прекъсна:
- Колежке, това което казвате е вярно, но искам от вас по-голяма точност. Все едно ви питам колко е три по три и вие ми отговаряте, че е осем плюс едно, което е вярно, но не е това, което искам да чуя.
Зададе ми допълнителни въпроси, на които не се представих по-добре и накрая се спряхме на градоустройствен план, което съвсем ме довърши. В специалност "Счетоводство и контрол" не виждам нищо общо с градоустройствения план. Замълчах и като стана ясно, че нямам какво да кажа, човека се опита да помогне:
- Добре, дайте ми някакъв коефициент.
Веднага спретнах един:
- Хиляда души на квадратен метър.
Така го разсмях, че нямаше какво да възрази.:))))))))))
Написа ми среден три. Не знам защо. Може би се надяваше, че ще пресече лошия късмет и с другите студенти най-накрая ще поработят.
:)
Точно по същия начин, Франсоаз Саган обикаля около основната тема на романа си, сама по себе си прекрасна тема, и очаква оценка.
Аз , като добронамерен читател, поставям среден три.
_______________________
Тото, имам усещането, че изобщо не сме в Канзас.
|
"Дивните облаци" Франсоаз Саган
