|
В отговор на:
Така или иначе вече си бил седнал и изчел почти всичко, което трябва да се изчете за да можеш да кажеш че имаш обща култура
Направил си няколко опита да пишеш и няколко човека са ти казали, че ти се получава ... разбираш, че искаш да опиташ и ти да напишеш книга и в крайна сметка се решаваш ..
Дарки, наистина ли го вярваш това? Че си бил изчел почти всичко, което трябва да се изчете?
Ето ти 2 произволни списъка с "1000 романа, които всеки трябва да прочете"
Ако нещо не си съгласен с тях - потърси друг :) Но не ми казвай, че си прочел и половината от тези книги... От който и да е списък различен от списъка на "книгите, които дарки е прочел". Аз лично бих се опитал да прочета всичките, дори тези, спрямо които съм предубеден. Не че ще се мъча зорлем, ама поне бих ги започнал. Наскоро прочетох за пръв път To kill a mockingbird и толкова много се изкефих, а вече и аз бях почнал да си мисля, че няма нещо, което да не съм го чел като тийнейджър.
В отговор на:
Амбициран сядаш и започваш да пишеш - пишеш месец, два търсиш, режеш, отказваш се, връщаш се обратно, въртиш се в кръг, опитваш се да подражаваш и да не подражаваш, четеш книги за това как се пише, за добър стил, композиция, сюжет, диалог, купуваш синонимни речници ... неусетно минават една - две години в писане. По времето когато наоколо всички други се забавляват, ти седиш пред екрана, не вдигаш телефона и пишеш ли пишеш докато те забрави и последния ти приятел, докато получиш схващане на гърба, врата и ръката, диоптри, хемороиди и задух при изкачване на повече от три стъпала
В някакъв момент достигаш до края на книгата и започваш да четеш какво си написал. То не ти харесва, но ти не се отчайваш, от многото прочетени книги по въпроса знаеш че това е нормално, затова започваш амбицирано да редактираш и дописваш наново - и така неусетно минава около една година.
На това мога само шапка да сваля. Продължава да ми се струва малко наивно да седнеш да напишеш книга от 1600 страници без да си се опитал да напишеш 1 разказ, най-малкото като упражнение за стил, но все пак ти свалям шапка за труда и упоритостта. Само не очаквай, че някой ще седне да те прочете само заради това, че си бил упорит и си се трудил
В отговор на:
Накрая решаваш че работата ти е вече сравнително прилична и започваш да търсиш издател. Навсякъде ти отказват, и в крайна сметка ти решаваш да си издадеш книгата сам - все пак не върви да се откажеш след толкова труд! След известно търсене си намираш редактор. Тази услуга е много скъпа, но ти вече си вложил 2 - 3 години усилия и след доста колебание накрая решаваш че не си струва да зарешеш нещата на средата - плащаш със спестените си от неходене по купони и екскурзии през тези 3 години пари и започваш да работиш с редактора ... работата се оказва много повече отколкото си очаквал, в крайна сметка се налага всичко едва ли не да се пренаприше наново ... междувременно неусетно е изминала още една година - ти самият вече отдавна си загубил представа за времето, знаеш само че не си ходил на море от няколко години, но не си сигурен от колко точно ...
Затова и ти казах 101 пъти, че е хубаво да започнеш с малки неща. Не защото ти завиждам, че си имал нервите да напишеш нещо гигантско, а защото малките неща те тренират - ако не можеш да развиеш като хората 1 сюжетна линия и 5 героя на 4-5 странички, как ще успееш да се пребориш с 10 линии и 500 героя на 1600 страници? Понеже в другата тема стана въпрос дали Толкин е бил истинска литература - точно в това нещо е велик Толкин, той има безброй герои, безброй сюжетни линии, които се преплитат по уникален начин, но светът му е до толкова консистентен вътрешно, че има заклети фенове, които седят и го изучават с години. Аз на твое място щях да седна и да му прочета внимателно разказите, Хобитът, Властелина и накрая Силмарилион (в този ред), за да видя градацията в сложността. Същото нещо с Пратчет примерно - хвани му първите книжки за килимените хора и някоя от последните за света на диска, примерно The truth и ще видиш каква гигантска разлика има. Писателите се учат първо с четене, а после с писане. Просто ти си избрал да се учиш по най-трудния начин - като въртиш и преработваш драфт от 1600 страници...
В отговор на:
Плащаш таксата за ИСБН номер, плащаш на коректор, после започваш да търсиш художник за корицата ... тогава започваш да научаваш разни тънкости - как такива и такива цветове не се отпечатват добре, как това и онова не могат да станат ... в крайна сметка одобряваш един от проектите ... сумата е голяма, но вече си се хванал на хорото и плащаш ... след това си уреждаш печатница, дълго се колебаеш за бройката, накрая оптимистично се решаваш да отпечаташ 300 бройки, от които 50 ще отидат по близки и далечни роднини и по забравилите за съществуването ти бивши приятели Сумата излиза повече от очакваното, но ти отдавна си претръпнал и плашащ ...
А защо? Защо си го направил това? Като си купуваш кола, очакваш да я караш от едно място на друго, като си купуваш компютър, очакваш да можеш да влезеш в клубовете на дира примерно, а какво очакваш като си купуваш издаването на собствената книга? Ти нямаш вина в случая - според мен е трябвало на много по-ранен етап да ти кажат категорично, ако работата ти е за преработка.... Всъщност като пишеш, че навсякъде са ти отказвали - може би са ти го казали, а?
В отговор на:
В крайна сметка са иминали почти пет години на труд, съмнения, депресии и разочарования за да може книгата да се появи в книжарницата и всеки желаещ да може да си я купи за 5 лева и прочете за два часа, да сбръчи капризно носле и да каже, аре още един графоман
Добре, всичко това е прекрасно, но това което си написал може да ти го каже всеки, всеки автор! Нима твърдиш, че някой ти дължи нещо за този труд? Нима твърдиш, че си го направил всичко това за някой друг, а не за себе си? Нима спортистът, балетистът, танцьорът, който посвещава едва ли не целия си живот и започва от 5-6 годишен и всеки ден тренира по 4-5 часа и после успява да се добута до някое по-голямо първенство, където печели примерно бронз не може да разкаже къде къде по-тъжна история?
Настоящата тема е за автори или фенове, които идват в клуба с твърдението, че са написали шедьовър и ако може да погледнем. Ти първо не си писал такова нещо - дойде като нормален човек, каза че си издал книга, ние ти честитихме, доколкото си спомням няколко човека изразиха възхищение от корицата ти и благородна завист към обема и така? Някой да те и казал "графоман" при първата ти тема? След това дойде твоето издателче, на което си попаднал и изпраска едни неадекватни реклами на един неадекватен български (не ме карай да ти припомням изречението с над 5 граматични грешки в него) и това вече подразни. Но дори така - в колко теми хората са се занимавали с твоя стил - да ти дават съвети, да ти посочват грешките и т.н.? при това съвсем БЕЗПЛАТНО?
понеже и аз съм писал - не ти е правилна гледната точка, братле... читателят не е някой, който ти е длъжен за нещо. безименният читател е като прекрасната, недостъпна жена - влюбен си до полуда в нея, носиш й цветя, подаряваш й бижута, всъщност ти си по големите неща - може да спестиш и да й подариш някое спортно кабриолетче примерно. изобщо да не говорим за времето, които си отделил да я ухажваш. нима очакваш тя да бъде твоя само заради тези неща? нима очакваш, че ще купиш една прекрасна, недостъпна жена с подаръци?
не, дарки, не можеш да купиш читателите си. нито с броя страници, нито с готината корица, нито с 5тото пренаписване. единственото, което има някакъв смисъл е като с прекрасната жена - да бъдеш себе си, да работиш над себе си, ако не си това, което би искал да бъдеш и може би някой ден тя сама ще се влюби в теб. нелепо е да се сърдиш на някого, че не се влюбва в теб. нелепо е да очакваш в изкуството някаква гарантирана възвращаемост на вложените усилия и средства. накрая си намерил проститутка, която ти е изчукала романа срещу някаква сума и си се почувствал дори по-празен от преди това. какво да ти кажа освен - съжалявам, такъв е животът, има грешки, които не е задължително да направиш ти самия, за да научиш съответните житейски уроци. ти обаче си решил да ги направиш - лошо няма, ще ги научиш дори по-добре от нас, които само от чужд опит сме ги учили
|
Re: Другата страна [re: DarkSide]
