Така или иначе вече си бил седнал и изчел почти всичко, което трябва да се изчете за да можеш да кажеш че имаш обща култура
Направил си няколко опита да пишеш и няколко човека са ти казали, че ти се получава ... разбираш, че искаш да опиташ и ти да напишеш книга и в крайна сметка се решаваш ...
Амбициран сядаш и започваш да пишеш - пишеш месец, два търсиш, режеш, отказваш се, връщаш се обратно, въртиш се в кръг, опитваш се да подражаваш и да не подражаваш, четеш книги за това как се пише, за добър стил, композиция, сюжет, диалог, купуваш синонимни речници ... неусетно минават една - две години в писане. По времето когато наоколо всички други се забавляват, ти седиш пред екрана, не вдигаш телефона и пишеш ли пишеш докато те забрави и последния ти приятел, докато получиш схващане на гърба, врата и ръката, диоптри, хемороиди и задух при изкачване на повече от три стъпала
В някакъв момент достигаш до края на книгата и започваш да четеш какво си написал. То не ти харесва, но ти не се отчайваш, от многото прочетени книги по въпроса знаеш че това е нормално, затова започваш амбицирано да редактираш и дописваш наново - и така неусетно минава около една година.
Накрая решаваш че работата ти е вече сравнително прилична и започваш да търсиш издател. Навсякъде ти отказват, и в крайна сметка ти решаваш да си издадеш книгата сам - все пак не върви да се откажеш след толкова труд! След известно търсене си намираш редактор. Тази услуга е много скъпа, но ти вече си вложил 2 - 3 години усилия и след доста колебание накрая решаваш че не си струва да зарешеш нещата на средата - плащаш със спестените си от неходене по купони и екскурзии през тези 3 години пари и започваш да работиш с редактора ... работата се оказва много повече отколкото си очаквал, в крайна сметка се налага всичко едва ли не да се пренаприше наново ... междувременно неусетно е изминала още една година - ти самият вече отдавна си загубил представа за времето, знаеш само че не си ходил на море от няколко години, но не си сигурен от колко точно ...
Плащаш таксата за ИСБН номер, плащаш на коректор, после започваш да търсиш художник за корицата ... тогава започваш да научаваш разни тънкости - как такива и такива цветове не се отпечатват добре, как това и онова не могат да станат ... в крайна сметка одобряваш един от проектите ... сумата е голяма, но вече си се хванал на хорото и плащаш ... след това си уреждаш печатница, дълго се колебаеш за бройката, накрая оптимистично се решаваш да отпечаташ 300 бройки, от които 50 ще отидат по близки и далечни роднини и по забравилите за съществуването ти бивши приятели Сумата излиза повече от очакваното, но ти отдавна си претръпнал и плашащ ...
В крайна сметка са иминали почти пет години на труд, съмнения, депресии и разочарования за да може книгата да се появи в книжарницата и всеки желаещ да може да си я купи за 5 лева и прочете за два часа, да сбръчи капризно носле и да каже, аре още един графоман

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите