Или да го кажа по-друг начин:
Обикновено първия поставя жалоните. Описанията на Омир за гнева на Ахил в "Илиада" или разликата между старата и новата Итака в "Одисея" са мерните единици, скоито се мери класическото в европейста литература. По същия начин "Под игото" е мярка за класическа българска литература и когато то се махне цялата система рухва. Затова на "Под игото" може да се гледа само с възхитително неодобрение... или обратното. ;)