Здравейте на всички и особено на теб скъпи ми Стефане! За много години!
Бях решила да не пиша вече тук, но по стара българска традиция размислих! И щото вярвам на втория акъл на българина, дет се вика,.. едвам се навих.
Истината е, че за всичко са виновни цигарите, но за тях по-късно.
Първо да приключа с пожеланията, че забравих специалните си поздрави за моя вери спешъл критик Криле и още по-спешъл муз Окаян ястреб. Как сте хора, оцеляхте ли през коледните, новогодишните, трифон-зарезанските и валентински празници? Събрахте ли достатъчно пиянски, любовни, позорни и всякакви други семейни, битови и кръчмарски истории, които да вкарате в бъдещите си творчески планове? Аз нали се отказах от писането по предписание, та реших да се самокомпенсирам с някаква друга по-висша цел.. за наказание. В тоя ред на мисли реших да спра с цигарите. Естествено, .. от първи януари. Още повече, че годинките се трупат,..замислих се за здравето. Осем етажа вече ме притесняват сериозно на изкачване, а по-лошото е, че напоследък последните четири ме притесняват и на слизане. Също така това лишение е достатъчно европейско, модернистично.. и в духа на световната криза и световната здравна организация, което допълнително ме мотивира.
Но да се върна на цигарите. Вече два месеца страдам сериозно без цигарен дим, без никотин, без катран.. и без лошия си дъх. Лошото е, че с цигарите спрях и кафето, защото не обичам да пия кафе без да пуша. После спрях и храната, за да не надебелея след като спра да пуша. После спрях и да пия, защото заедно с чашата си червено вино обичам да пуша. После спрях да се виждам с всички приятели, които пушат, за да не се дразня, че не пуша. После спрях да ходя на местата, на които се пуши, защото там е грехота да не пуша. В тоя смисъл, социално изолирана, но кислородно обогатена останах почти без алтернатива … и ми остана само писането. И като се разписах … Война и мир изглежда като кратко резюме на трудовете ми през последните няколко месеца. Но тях ще ви ги сервирам на час по лъжичка, за да ви спестя сериозния шок. И сега подготвително и на добра воля реших да ви пиша, за да се изфукам с моето европейско постижение и да споделя полезната си добра европейска практика. Тъй че ако искате да си докарате бърз литературен муз, ако искате да изпаднете в състояние на дълбока тъга и страдание, ако искате да се изолирате от света или просто имате краен срок за следващата си книга, решението е едно – спрете цигарите. Куит смоукинг, коз смоукинг килз ю, а от американските филми знам, че да си килнат не е добре.
С тая си мъдрост мисля да приключа и да ви пожелая хубави празници, честит 1-ви март, 3-ти март, 8-ми март и 12 април в аванс! 
|