Действително, ясно е, че никой няма да те чака да напишеш 20 книги докато задобрееш - леко се изхвърлих с бройката. И все пак обикновено самите автори считат за най-добри именно най-късните си книги - "Възкресение" за Толостой, "Нация" за Пратчет ( тюх, как ги сложих един до друг :) ) и т.н. Случаи като книгите на Оруел са редки.
А аз категорично няма да призная "таланта" за единсвена движеща сила зад творчеството. Просто това е манталитета на "историята започва с мен" - не ме интересува кой какво е писал и кой за какво какво е казал и как, аз си сядам да пиша и... каквото излезе. Трябва перспектива. Трябва изпипване на черновата, трябва да се познават законите на занаята. Всичко това само с един гол "талант" не става.
Иначе последните години са си добро доказателство за нагласата " всичко е талант". Мало и голямо сяда и пише книги, при това има и нелоши. Но къде е новият Вазов ? Къде е новата Елисавета Багряна ? Къде е новият Станислав Стратиев ? Къде, най-после, следва да наредим един Мартин Карбовски ?

Мен са ме учили, че от Омир насам всичко в литературата е казано. Въпросърт е как го казваш. Докато това не се схване от "талантливите" ще имаме само поводи за оплаквания по форумите, където впрочем никой не се е научил да пише книга.
Но има защо да се уважават вашите мнения, получи се оффтопик но поне е хубав.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите