Дневници и нощници на Иво Сиромахов е най-лежерната и приятна българска книга напоследък, заедно със Светът е голям…

По някаква причина българската литература започна да прилича на българското кино - чутовни анални конвулсии, обременени от тежестта на ежедневието, постното житие на авторите им и все по-тъпия им и ограничен мироглед. И забележете, конвулсиите не признават пол. Даже при дамите са още по-густи. Прощавайте за гадничкия цинизъм, ама такава е българската литература напоследък.

Да се издаде книга в наше време не е кой знае какъв зор. Всеки може да го направи. И всеки го прави. Дали взема кредити, търси спонсори или си вади парите от джоба - боли ме гъза. Кой не е поискал, той не го е направил. И после същия всеки дудне, че никой вече не разбира поезията, и че читателя бил изтъпял и не разбирал издълбокия му размисъл и истина.

Ама знаете ли, те нещата са прости. Литературата (че и киното) е като рекламата - ако трябва да ти се обяснява какво е искал да каже някой, не си ти тоя, дето е зле.

Та Иво Сиромахов със сигурност не страда от подобни проявления. В царството на гъстите културни говна е адски приятно да намериш нещо леко и неангажиращо. Даже направо си е постижение, бих казал.

източник:
http://blog.thedezine.com/pro/?p=1741