|
-Да, да, разбира се, но някой друг път. Не мога сега, разбираш ли, не настоявай!
Като е толкова хубав, хващай си го за гадже ти. Аре чао, имам да уча.
Не мога да разбера за какво ме караш да се чувствам като някоя смотанячка дето й търсят гадже. Ужас! Аз лъжа като не знам си какво да ги разкарам, тя да ме запознавала. Сигурно е от пролетта, ти не си такъв човек.Не ми се запознава сега. Абе де да знам, нещо ми е днес такова. Сигурно е много пичовски, не днес, разбра ли? Да го водиш тука ли? Ти да не откачи? Така! Сега трябва да затварям, защото ще излизам.
И затворих телефона, хвърлих сака с учебници на земята и с удовлствие затръшнах и вратата на стаята ми.
- Ти трябва да си Лора – чу се мъжки глас разбъркан в звуков коктейл със скърцането на вратата
Обърнах се. Оу! Не очаквах да е чак толкова хубав. Усетих как притеснението нахлу във всяка клетка в мозъка ми. Бях сигурна, че оная преувеличава. Ето притеснението ме превзе. Притесних се! Браво! Отвратително усещане на неконтролируемост. Мозъка ми трескаво се опитваше да прикрие смущането ми, защото беше против всички мои стриктно спазвани правила на поведение с отсрещният пол. Изкокетирах и му протегнах ръка с приклякане:
- Приятно ми е!
- Приятно ли е да си Лора? – каза той закачливо
- Не, няма да сядам, ще те заведа на едно страхотно място. Aз ще отида да взема колата и ще се върна.
- Къде ще ходим, аз трябва да уча ... – казах по навик, без да се съобразя, че даже не му отказах, както изискваше чувството ми за достойнство. Не може ей така да се съгласяваш с на всеки квот му хрумне.
- О, ще разбереш! Имаме за нещо много важно да си говорим с теб
- Нищо не разбирам – признах си аз чистосърдечно
Какво е това сега?- неразбиращо си казах на глас, което изобщо не ми се стори глупаво в момента.. Кой се бъзика с мен? Това е оня крокодил от театралното. От къде го е намерил тоя? Сигурно е някой маникен. Весело де. Да не би да очаква да се вържа?
Винаги ми е смешно като си спомня, колко идиотски мисли ми минаха тогава през главата. А той обеща, че ще се срещнем. Някога. Отново. Тогава, когато той се превърне на дебел чичко с бирен корем, а аз в напудрено лелче и когато извървим всички улици , които не се пресичат ...
Лора: Аре няма да ревем ся де. Ще изхвърлим некоя пудра и обещанието си е в сила, ми да! Ко толкоз! Разказвай ся!
- Какво работиш
- Уча още. Ще заминавам в чужбина
- Интересна професия...в коя чужбина - казвам аз докато си закопчавам колана на седалката
- Много въпроси задаваш да не си журналистка, какво ще пиеш?- казва ми докато си вади цигара със златен кант от позлатена табакера, която демонстративно се оставя на масата, която някак си грозно стои без златни орнаменти на неочаквано добре обзаведеното барче
- Уча още – казах аз, което за него трябваше да значи да не ми задава разпитващи въпроси – Какво ще пиеш?
- Не съм жиголо да ми плащат жени, кво ще пиеш?
- Ами не знам, сок някакъв
- Келнер – вдига тежкарки ръка - две големи тийчърса, сода, сок ...
- Какво да е сокчето, маце?
- Портокалов
- Портокалов сок, бадеми и мелба за дамата
- За да можем да продължим разговора си, можеш ли да не използваш за мен думи като :дама, мадама, мацка и от сорта?
- Ами кви да използвам?
- Ами Лора, казвам се Лора
- Той подскочи напред и издуха смях във формата на цигарен дим
- Прозвуча ми като:” Казвам се Бонд, Джеймс Бонд”
- Той се отпусна на креслото назад и внимателно започна да ме оглежда. А аз като всяка уважаваща себе си жена, се направих на много заета за забелязвам нещо в стрaни
- По принцип харесвам мъже със самочувствие, обаче ти се опитваш да ме притесниш и да ти кажа не успяваш, така че...
- Представям си те как ти стои секси корсаж с жартиери ...сигурно като елитна френска проститутка ...- той се облиза доволно
- А на теб как ти стои?
- Харесвам точни мадами като теб, мноу ма кефиш, не разни келешки, като им кажа:”Аре да те закарам някъде да пийнем по нещо”, смята че ще ходя да и се прая на клоун цяла вечер, да и плащам за да си отвори краката, пристъй си – прекъсва ме той
Келнерът сервира поръчката му на масата.
- Изчакайте – заповядах му аз. Прелях моята чаша уиски в неговата, бутнах чинийката с бадеми към него, протегнах се и върнах мелбата на таблата и усмихнато кимнах сервитьора. Внимателно сложих прекалено елегантната за портокалов сок, висока чаша със столче и резенче портокалче на ръба на специалната за целта бяла кръгличка салфетка. Подпрях лакти на коленете си и предизвикателно сплесках устни с юмрука си.
- Какво учиш – каза той като по никакъв начин не показа реакция на това което аз направих
- Журналистика
- Той като че ли се замисли.
- Всъщност ще уча журналистика, за сега в театралното – усмихнах се аз небрежно като внимателно следях къде ще реагира, защото не ми харесваше да го разпитвам като селска баба
- Той ме заслуша с интерес
- Шегувам се, всъщност уча Психология – отговорих аз уверено
- Той започна бавно, бавно да разтяга устата си в усмивка, която постепено премина в смях и дима започна да излиза от носа му на пресекулки като от парен локомотив
- Яко ме кефиш, Психология начи, ще ставаш психарка
- Кво ли си мислиш...тукмо излизам от психиатраиата и вземам да свалям някоя мадама и тя психиатърка
- (собствени разсъждения) Винаги ми е много интересно, когато някой повярва, че уча Психология, винаги се замислям , като кажа психология и всеки се дръпва и се страхува. И тоя също. Почувства се като опитна мишка. Уплаши се. Взех преднина в разговора, това за който не е разбрал
- Ще престанеш ли да си движиш ръката нагоре - надолу по чашата или това го правиш с цел някаква специална психологическа атака срещу мен
- Навик – казах през смях на мъжкото му подсъзнателно мислене
- С гаджетата как си?
- Ми не знам как съм, сега го свалям
- Той се изсмя силно и се облегна се на канапето
- Никога не съм чувал мадама да си признава, че сваля, от ся натаък ще взема да свалям психоложки, вие сте много точни. И на себе си каза : Как си каза , „свалям го” - и се изхили отново
- Шегувам се, приятели сме с него
- Аааа приятелчета начи, щот и аз забелезах, че се целуваше с неква дръгла на партито, а ти не си жена където ще търпи конкуренция, наиш че аз те харесах още тогава, ама напраих главата...
- Да, тя му е гадже, аз съм му приятелка – още въпроси имаш ли – казах аз съвсем сериозно
Някакви хора се приближават и мъжът пита:
Извинете, свободни ли са местата
- Ще еба дамата тази вечер- казва като ме посочва - и ми трябва повече лично пространство за предварителна подготовка, знеш какви са жените – и си протегна в страни ръцете по облегалката на канапето
- Така, за каква сума става въпрос – казах с намерение да прикрия усмивката си на тоя толкова дързък отговор и физиономиите, които направиха хората
- Не съм те ебал още и вече се интересуваш от парите ми
Много мразя масите в заведениято да са ми под коленете. Но заплашително се наведох към него и пролазих по масата, като му казах с най-наглият си вид:
- Да не ме бъркаш нещо с курвите, с които движиш, че ми говориш по тоя начин софийско леке такова.
- Приятелка начи ...ти си цялата съблазън, бе мадамо - каза той „ужасно стреснат” захапал цигарата с вид на пиян каубоец от дивият запад
- Така- опрях делово ръце намасата- ако много си го закъсал, поразходи се до кенефа и като се върнеш, трябва да си поговорим сериозно за нещо – мисля че за първи път се чувах да казвам такива неща
- Добра идея –съгласи се той докато ставаше – да си измия ли ръцете или обичаш оня влудяващ мириз на спарен мъжки х...уф хихихи – усмихнато целуна връхчетата на пръстите си и ми изпрати въздушна целувка преди да си врътне задника към тоалетните
Сетих се да си затворя устата. Няколко минути изобщо немислих, някакво мъгливо усещане да си тръгна. Извадих кутията с цигари, повъртях я из ръцете си ..
Ще благоволи ли мадам да запали цигарата си – чувам гласа му зад мен с изкусен жест отваря капачето на позлатена запалка протегнал ръка над едното ми рано и ме лъхна мириз на уиски от близостта му от към другото ми рамо
- Много красива запалка – взех запалката и блъснах ръката му
- Я седни тук – почти подскочих настрани и му показах мястото до мен
- Опааааа – доволно се намести – на котенцето започна да му харесва и ся ще забие нокти в гърба ми – нарочно си плъзна ръката по масата, като почти легна на нея стигна до чашата си и отпи мощна глътка уиски
- Келнер , още уски на тая маса – двигна ръка с празната чаша
- Така! Хайде сега сериозно! защото имам приятели на съседна до тях улица и те
- Ама много приятели имаш ти, и те ли са мъжка компания
- Добре, ти си страхотен мъжкар, харесваш ми, ама страшно много, харесвам мъже като теб, направо си невроятен, впечатлена съм, развълнувана съм възбудена съм...ако така ти харесва...
- Оу, харесва ми, ама трябва да проверя – казва като продължава да държи чашата до устата си и равномерно, лекичко се клати тактувайки си с крак
- И ко си прайкате като сте си с твоето приятелче- казва като се премества на неговото си място от другата страна на масата
- Ти някакъв проблем ли имаш с приятелките
- Немам проблемеи щот нямам такива, тез където ме кефят ги еба, където не ме кефят не се занимавам с тях, за тях си има чикижии където се радват некоя като им пусне и се държат с нея като с кенеф, щот там са свикнали
- Много интересна тема и много ще ми е приятно да си поговоря с теб, но сега да обсъдим друг въпрос...
- Ще си говорим ли маце, ама ти и на мен ли ще ми ставаш приятелка? – намеси се грубо
- Срамно ли е това, ще ти разваля имиджа на тъпкач ли? Какво?
- Той се наведе бавно към мен през масата и хвана с две ръце ръката ми с която продължавах да си играя с чашата и започна почти да ми шепти, уверено и много сериозно
- Винаги ми е било чудно, как жени като теб се унижават с такива смотаняци.
- Ти си жена където да се разхождаш в Мерцедеси на дипломати. Хора на нивото ти. Можеш да имаш лъскавите неща , които ти харесват защото си такава. Мога да те запозная с такива хора. Не да си въртиш задника пред някакъв смотаняк и да му се правиш на приятелка. Да не мислиш, че не те разбрах. Играеш си плоски игрички да му доказваш, колко си заслужаваш и да му просиш любовта, да изчакваш да разкара оная дрипла и да се намърдаш при него. Всички ти разбират подлите мераци, ти сигурно си мислиш че много добре играеш. Той не заслужава и да плюнеш върху него. Той си е хванал точно такава, която е за него. Унижаваш се пред себе си, унижаваш се пред него, унижаваш се пред приятелите ви. Кой знае колко мъже се въртят около теб,а ти се занимаваш с тоя, и знам за какво го правиш, щот си много хубава и си го знаеш и си свикнала всички да ти обръщат внимание и тоя те е сритал по задника и ся , даже не го обичаш, правиш си пофтата да си докажеш, че можеш. Приятелко необяснима
А ти знаеш ли какво си – прибутах хванатите ни ръце с чашата към него и се подпрях на масата и почти до носа му по същият начин зашепнах:
Един софийски дришльо където се мисли, че като с арогнтното си поведение стряска тинейджърки е големият тъпкач. Нямаш ли с какво друго да се похвалиш, освен да си размятваш висулката между краката си.
Той се приближи още по близо до мен и със страстно шептящ глас ми каза:
- Имам джакузи, маце, шампанско и квот ти хрумне на хубавата главица, кефиш ме яко, да си продължим разговора на по- подходящо място, ще си приказваме и още как ще си приказваме. Ти нали така ти харесва да си приказваш с мъжете
- Да харесва ми- казах достойно
- Той продължи да шепти
- И на моята жена така и харесваше да си приказва с приятелят си. Имала нещо много важно да му каже, много важно да му занесе Случайно се срещнали в компанията. Приказвам си вика с него ве, кво? И докат си приказваха се наебаха. Долна курва!
- Той рязко блъсна чашата към мен и излезе от бара
Попих внимателно със специална салфетка петното от порткалов сок по масата. Дръпнах чашата пред мен и се замислих. Сиурно така, като него си мислят всички. Представяш ли си да ми се подиграват. Какво ли си приказват по между си.
Кога тая моя чиста любов се превърна в курвенска. Ами той, ако разсъждава по същият начин като него. Ами гаджето му, тя как ли се чувства. Виновна ли съм че го обичам. Това въобще любов ли е? Всеки път когато отивам в квартирата му, ако всички така си мислят за мен и лицемерничат пред мен. За какво да го правят. И приятели не е позволено да бъдем. Никога повече няма а стъпя там! Мога да бъда силна. Ще свикна. Ще тръгна с Росен или може би с Емо. Не знам и ще го забравя.
Толкова грозно „стояла съм да чакам той да я разкара” Глупости! Никога не бих станала гадже с него. Ако знаех какво да я правя тая „курвенска любов”, моята любов.
- Ще проверя дали се отнасяш с нужното уважение към нея – викна преди да излезе
Аз внимателно продължавах да си въртя чашата за столчето.
Келнера се приближи и вежливо ме попита:
- Още нещо за дамата?
- Да! Балантайн, чисто
Той посегна към чашата.
Обаче – дръпнах чашата към себе си – можете ли ... да го налеете тук... в тая чаша – казах с най- загадъчният си глас
Ами –келнера се усмихна – ще опитаме, да разберем! – и тръгна към бара
Аз извадих една цигара. Той се върна с бутилката. Наля в чашата, на която все още стоеше портокаловото резенче. Веднага забеляза, че държа цигара и извади с професионален жест запалката си.
- Дамата е с мен!- чух гласа му зад мен
- Аре! – направи пренебрежителен жест, като да разкара муха
Смачкана банкнота пада на масата пред мен.
Седна до мен и ме прегърна. Блъснах демонстративно парите му на пода в краката му. Той не ги взе.
- Ти сигурно си добро момиче. Не мисли толкова. Аз съм арогантен циник, както каза. Не ми обръщай внимание.
- Лора- каза като произнесе името ми с много особено отчетливо
- Обърнах се към него предизвикателно уверено
- Имам да говоря нещо много важно с тебе...за Америка
- Такива разговори ги провеждам в джакузито си ...маце – прехапа по женски подигравателно устни и двигна въпросително вежди...
за удоволствието на моят любим Берсерк
|
Софийски разговор
