|
|
| Тема |
 Чичо Мишо от долната махала |
|
| Автор | Пoeтa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 17.09.08 16:07 |
|
|
|
След като направи 2-3 петметрови оборота около задимената дървена сграда с пластмасови столчета и масичка отвън, той се претъркули на обрасалия с живовляк и троскот бордюр. Коланът му-полузакопчан на предпоследното копче, остана да се люлее встрани от безформената купчина месо и кирливи работни дрехи. Поседя така 5-10 минути, поразмърда се и успя да си стъпи на четирите крака. Последните метри до калната, неасфалтирана от 20 години улица, бяха проходени по този относително ефективен за момента начин. Спасителният електрически стълб беше вече наблизо. Катеренето, пардон, пълзенето по него напомняше това на мечка, която е намерила кошер на пчели на върха на млад гладкокор бук. В крайна сметка застана в поза "хипотенуза на правоъгълен триъгъник", с катети разстоянието между носа му и земята и това между основата на бетонната конструкция и левия му крак, който беше по-близо до въпросното островче. Постепенно триъгълникът се трансформира в правоъгълен трапец, като малката основа бяха ръцете му. Накрая цялата тази камара от геометрия и философия се трансформира в пътуваща между двата тротоара материя, идентична с колебанията на Буридановото магаре. За щастие героят не пледираше за подобно туткане и уверено закачи краката си в единият от банкетите, което предизвика краткотраен мек шум от съприкосновението със земята и отчаяно до отегчение "Ууууууух". Пораженията бяха само няколко охлузвания, които щяха да бъдат отчетени в началото на следващия отчетен период, в случая предстоящата сутрин. Късметът, че падането бе по корем, помогна на опорните плоскости да се издигнат. Напомняше леко на строенето на казарма от SCV в Star Craft със съществената разлика, че работникът от играта е значително по-пъргав. Накрая цялата тази маса се издигна в последен опълченски напън и се изправи, величествена и клатушкаща се. Блестящият финал и достигането на заветната пътна врата поуспокоиха малко топката, но вероятно бяха забравили за широката плоча в началото на двора. Резултатът от това гравитира в еднометров отскок на северозапад, точно в преди 2 дни разкопаната, и впоследствие-разкаляна от дъжда градинка. В интерес на истината, зоната и позата се оказаха изключително удобни за спане. Намерението за евакуация се сведе до минимум и похръкването се смеси с оскъдното улично осветление точно в 9 вечерта...
| |
| |
| 
|
|
