|
В отговор на:
Не, но съм чела доста дълга книга как се управлява мотоциклет.
хайде сега, всички са учили за листовки, не е същото
ех, Лил, ако всички жени бяха като теб - да говорят за кохезия и да си структурират разсъжденията по точки... разговорите в клуб литература щяха да минават под надслов: "дневникът на една оргия", а не както сега - "разходка по силикон"...
прекрасно е, че се опитваш да имплантираш малко стил, където е нужно, но идеята ми беше, че липсата на адекватен стил и липсата на потентна идея са предизвикани от едно и също нещо - недостатъчно четене и липса на критично мислене. първото се наваксва с много опит, второто отчасти се учи, отчасти е вродено.
грешките не могат да бъдат разчленени, защото
1. какво значи клише? за теб нещо е клише, понеже си чела много книги вкл. лоши такива. човекът, който не е чел толкова и не е срещал десетки пъти въпросното клише (или го е забравил), просто няма да те разбере и ще каже, че се заяждаш понеже завиждаш.
2. какво означава смислова нула? как ще я дефинираш така, че и тези, които генерират смисловите нули да те разберат?
3. това, с което се изчерпва обективността в литературата, е правопис и пунктуация. това всеки го разбира, макар че не всеки го смята за толкова важно. проблемът е, че хората си мислят, че всичко останало на ниво език е същото - трябва просто да мине един редактор с четчицата и да поправи тук там телесната обвивка на великите идеи (а те винаги са велики, няма такова нещо като смислови нули).
така че да обобщя - който е способен да разбере тези правила, ще ги разбере от 1/2 дума. който НЕ ИСКА или НЕ МОЖЕ да разбере тези правила, няма да се оправи и с десет книги за творческо, правилно и креативно писане.
между другото погледнах книгата на Кинг за писането - търсех 2та текста, които дарки споменаваше в едно мнение. не мога да твърдя дали има или няма художествена стойност тази книга, но впечатлението ми е, че 1/2та книга е за биографията на Кинг и разни лични спомени от типа "веднъж се натрясках като свиня и точно тогава ми хрумна идеята за книгата Натрясканото Зомби - понякога е полезно един писател да се натряска като свиня", а другата половина са нелепи или тривиални съвети, които сигурно са много успешни, приложени към кариерата на Кинг, но по принцип са смешни - примерно че един "първи драфт" на книга трябвало да е готов за 3-4 месеца, иначе нищо нямало да се получи (сигурно защото изкопаемото-тескт ще избяга или ще го възкресят с некромансия). Ако това беше вярно нямаше да има Майстора и Маргарита, нямаше да има Параграф 22, който е писан десетина години и е започнал от едно изречение (първото), нямаше да има Лолита, нямаше да има властелин на пръстените. Гледах и един пример за редакция - 50% от редакцията се изразяваше в това, че С.К. решил генерално да смени името на главния си герой от Силвърхофенмайер на Сили, понеже Силвърхофенмайер било много дълго (интересно как ли не му е хрумнало това, когато го е измислял за сефте) и се четяло трудно. Големият плюс от тази грандиозна стилистична редакция бил, че с едно кликане на "риплейс" С.К. съкратил текста си с 3 страници и освен това си облекчил живота, понеже бил подписал договор да си чете романите по някакво радио и не му се мислело как ще чете Силвърхофенмайер по цял ден...
следвайки тези съвети Достоевски би трябвало да прекръсти "Престъпление и наказание" на "брадвата" или още по-добре на "Тя". името на главния герой би следвало да се смени от Разколников на "Коля", а бабката-лихварка да стане прабаба-зомби, носеща проклятието на местни индианци. Самият Фьодор Достоевски би било най-добре да пише под псевдоним "Филип Дред"
та на теб какво ти хареса в тази книга? кажи, моля те, да го прочета и аз, че като тръгнах на посоки, виж на какви акъли попаднах.Редактирано от kpилe на 01.06.08 14:53.
|
Re: Училището ми [re: Лил]
