|
за едно и също говорим.
човек дори да знае правилата не сяда да пише мислейки за кохезията. това може да се мисли при редакцията вече. понякога просто не ти "идва" подходяща дума, подходяща фраза, може да знаеш правилата, но не можеш и не можеш да го напишеш това, което искаш в съгласие с тях.
оригиналниченето е дори по-популярно от клишетата. сравненията от примера не са изкуствени, те са безмислени. ако хванеш кое да е от клишетата, а те са клишета, понеже някога са били оригинални и хубави, можеш да разбереш какъв е смисълът на сравнението, откъде идва.
какъв е смисълът на шепот да затиска горещината? шепот означава, че хората говорят тихичко - човек се пита защо говорят тихичко? може би има болен, когото не искат да безпокоят, може би клюкарят, не е ясно. горещина е ясно какво е. затискам какво е? нещо по-тежко затиска нещо по леко. например камък може да затисне тревичка, цвете. метафоричното клише е, че проблемите ни затискат. това си е цяла концептуална метафора (по Лейкоф), която води след себе си много изрази свързи с представата, че човек е затиснат физически - т.е. проблеми, грижи се представят като камъни, тежести, душевното страдание е представено чрез физически дискомфорт, защото физическото ни е по-добре познато като усещане от психичното. при всички сравнения и метафори нещо непознато или по-малко познато се изразява, чрез нещо по-всекидневно (затова в другата тема се чудех на ушната кал...).
но какво значи един шепот да затисне горещината? какво значи на първо място горещината да е затисната? да е неподвижна? или да е ниско долу?
това са семантични проблеми - хора и в социалните науки по същия начин смятат, че като редят някакви безмислени комбинации от думи или термини изглеждат много сложни, оригинални и интелигентни.
дай да разгледаме примерно друг цитат, който се предполага да е много сложно и проникновено размишление:
В отговор на:
Въпреки всичко случващо се в живота ни, в един момент разбираме колко е съвършен човек. Съвършен е с мечтите си, с грешките си, с провалите и постиженията, с тъгата и най-вече със своето присъствие. Съвършен е, когато се опитва да бъде себе си и може би губи всичко, когато приеме безчовечността..."
1. защо "въпреки всичко"? излиза, че ние бихме разбрали колко е съвършен човек, ако не се случваше всичко това в живота ни, което ни спира да стигнем до това прозрение. но защо тогава (задавам си аз въпрос) пишем книга за това, което се случва в живота, след като то ни възпрепятства по някакъв начин? след това се казва, че човек е съвършен. Какво означава да си съвършен СЪС нещо? че си съвършен въпреки това нещо или че си съвъшен точно заради това нещо? или че това нещо също е съвършено? Какво означава да си съвършен със своето присъствие? Защо да си съвършен се противопоставя на това да загубиш всичко? Не може ли един съвършен човек да загуби всичко? Как един човек приема безчовечността? Може би безчовечността е всичко това, което се случва в живота ни и въпреки което сме съвършени, но ако го приемем губим всичко (кое е това всичко? съвършенството?)
Както виждаш могат да се напишат невероятни глупости и безмислици без да се нарушават споменатите от теб правила.
В много теми се каза едно - човек трябва да чете много и да мисли когато чете и когато пише, тогава усвоява както тези простички правила на коректно изразяване, така и други. Ти някога чела ли си книга как да се кара колело?
Редактирано от kpилe на 31.05.08 16:50.
|
Re: Училището ми [re: Лил]
