сега се сещам, че безгрижно детство е пример за разказване, а първата заповед е показвай вместо да разказваш, щото разказват само мързеливите, значи вместо да кажа той имаше щастливо детство трябва да разкажа как майка и баща му се обичали и са го обичали, как ходел с кеф на даскало, щото е имал пичове за учители и уроците били интересни, как са правили лудории със съучениците и приятелите, как са побърквали кофти даскалите, как са ходели семейно на море, на планина, ей такива работи ... само дето така от 300 страници книгата става 1000, щот аз се отплесвам по подробностите и от едно показване на щастливото детство цяла сюжетна линия мога да изкарам, щот там неминуемо ще се появи някакво момиче, с което са се целунали на карбалката в детската градина, после са били на един чин в училище ... и отиде коня в реката ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите