читанки по стил

В тукашната английска книжарница под рафта с учебници по писане има и цял рафт с учебници по стил, пунктоация (не знам дали се казва така на български), правилна употреба на езика, редактиране на текстове ... последния път разглеждах една книга посветена единствено на клишетата, много забавна между другото. За съжаление на мен тези книги не ми вършат работа, защото се отнасят до английския език. Предвид наближаващото ми идване в БГ, бих искал да попитам дали има подобни читанки и за българския език и ако да, къде бих могъл да ги потърся.

You raise the blade, you make the change
You re-arrange me 'till I'm sane.

Разглеждала съм доста такива помагала, но нито едно от тях не ме е удовлетворило напълно, поне що се отнася до работата върху стил. Иначе за правопис и пунктуация има доста, приличат си и са горе-долу добри. Обясняват кога се пише пълен и кратък член, кога се слагат запетайки и т.н. Всичките се основават на правописния речник, спокойно можеш да си купиш кратката му версия, в началото на която има и правописните и пунктуационни правила. Има ги и някъде из нета.
За creative writing на български не знам дали има. Има подобни неща за ученици за писане на есе например, които включват и редактиране на текст, но теб вероятно те интересува нещо по-различно.

Ама чакай, пълен, кратък член и запетайки - тва към стила ли се води - сори за тъпия въпрос, но нямам никаква теоретична подготовка по тази дисциплина и дори не знам кое как се казва и към коя област спада. За мен стил е начина на подбор на думите, така че фразата да не е тежка, да няма повтаряне на едно нещо с няколко дъми, да се избягват клишета и прочие ... Криейтив райтинг на български не ме вълнува, там англйиските читанки вършат работа, проблемът ми е с правилното използване на българския език. Миналото лято в Бургаския Хеликон намерих някакви монографии от университетски професори, но прецених, че не са ми на нивото. Трябва ми нещо популярно, като за идиоти, с каквито книжки на англйски е фрашкано.

You raise the blade, you make the change
You re-arrange me 'till I'm sane.

нищо от това не съм чел и не бих чел като знам нивото на българските лингвисти и учебнико-списвачи, но може на теб да ти се видят полезни





и специално за теб като фен на кохезията:



пунктУацията са разните там запетайки, точки, удивителни и т.н. ще ти бъде полезно да четеш за нея, ако имаш навик да пишеш по четири удивителни в края на изреченията си или да слагаш запетайки воден от естетически съображения както правят някои актуални напоследък писателки на романи за дребните неща от живота.

но като гледам преди пунктуацията трябва да наблегнеш на правописа (на български)

Разбирам за какво питаш, обаче мисля че няма издадени такива писмени самоучители по творческо писане от български автор. Точно такъв е терминът - творческо писане. И доколкото знам, кака ти Емилия Дворянова прави някакви опити да води курс с подобна насоченост в НБУ.

Моето лично мнение по въпроса: тази "материя" няма как да се "научи" по схематичен начин, като точна формула а+в=с, колкото и да ти разправят, че си било вид "занаят". То от такова занаятчийство се дойде до тоз хал такива като крилейко да се юдят, че нямало било нищо читаво от български автор в последно време...
Че си трябва практикуване, и че колкото по практикуваш по-добър ставаш - така е. Но не носиш ли в себе си онова, необяснимото, до големи висини няма да се докараш. Същото важи и за музиката, и за спорта, и за рисуването, и за пеенето, и за... още много неща.

за необяснимото не знам, обаче българския език ми бяга силно по тъч линията, кво да правя кат навремето ми беше най-отвратителния предмет в даскало, и по този случай от сума време повтарям, че съм готов да си платя по пазарната тарифа на редактор, който да ми помогне в тази непосилна за мен задача, две години желаещи нямаше, после се появи един желаещ, обаче не се получи това, което аз очаквах, а междувременно се натрупа още матриял за редактиране и накрая кво друго ми остава освен да се мъча на стари години с читанки за 8 клас, баси



E=mc²

Абе, дарки, като ти е бил толкова труден българският, що се мъчиш толкова? Пиши си като ти се пише, издавай си ги на самиздад с грешките и толкова, голяма работа...

БългарскияТ език и на мен не ми беше от най-любимите предмети преди 7ми клас, което според мен се дължи на ниското ниво на учителите и на твърде високите държавни изисквания, които бяха абсолютно неадекватни и още са. Децата правят по 3 грешки в дума, а в учебниците им по български език е пълно с разни лингвистични тъпотии като "контекстови синоними", "показателни местоимения", "деепричастия" и "лексикални повторения".

Това обаче не значи, че не съм обичал да пиша от малък, още от 3ти-4ти клас все започвах разни романи и разкази. :) А след 7ми случих и на учители, които не караха по безумната система на МОН и успяха да ме научат на това, което е най-нужно - да мислиш с главата си като пишеш (нещо, което хора като фрагчо още не са усвоили, макар да владеят перфектно 13 езика и да четат по 555 страници на минута).

ето ти примерен тест за след 7ми клас, да си провериш основните знания:
[линк]

Първите две не стават, речника не съм го виждала, но българските представи за стилистика, които естествено са се пръкнали от съветските такива, нямат много общо с понятието `стил` в литературата.
Програмите по творческо писане в СУ, които бегло познавам, и предполагам същата в НБУ, която не познавам, са си чисто литературознание. Освен да научиш от тях някоя клюка за Сартр, друга полза не виждам.
Но това, за което е темата, не е много зависимо от конкретния език. Повторенията са си повторения, банализмите тип "свежа като роза/утрин" са си банализми, логическите свързвания между изреченията и абзаците се подчиняват на едни и същи правила (така любимата в този клуб кохеретност). И всичко това не е толкова въпрос на талант според мен, може би има някаква предразположеност, но не е нужно да си гений, за да пишеш правилно, ясно, смислено и логично. Дали вече с този смислен език ще напишеш и талантлив текст, е съвсем друг въпрос.

Но да се върна към началния въпрос - мисля, че такава книга на български няма. Има няколко преводни, които са попуярни, въпросния Стивън Кинг, Раймон Кюно с "Упражнения по стил" също донякъде. Не голям проблем да се попреведе, компилира и адаптира нещо към българската реч, но никой не се е сетил да го направи или няма интерес.

Неее, кохезията, кохезията е любимата! кохерентността по-малко и то само щото я бъркаме с кохезията, защото и двете започват с "кохе"

Абе повтаряме си тук едно и също от тема в тема и всеки все своето си знае, Ще дойде утре фракталчо и пак ще изръси, че талант трябвало и той бил нещо необяснимо, затова трябва той да дойде и да ни го посочи. Ще дойде дарки утре пак и ще пита "добре де, ако идеите са супер готини (а те са супер готини, щото 3 години си ги мислех преди лягане и няма как да не са готини след като на мен им се струват такива) не може ли да мине и без стил или с 10% стил или с 5% стил?" или "абе аз такива хубави идеи измислих, що трябва да се мъча с този български, не мога ли просто да си платя на един редактор, да му разкажа за моя главен герой дето си мие често ръцете и редакторът направо да напише книга до 300 страници, че аз ги правя 3000?"

Аз така и не разбрах с какво помага книжката на Кинг за писането. Мислиш ли, че информация от типа, че текстът бил като изкопаемо, ще подобри стила на един човек, който пише "Какво свързва с всичко това намереният труп на бижутер в София, измъчван преди смъртта си?". Трябва не редакторка, а даскалка по литература с една линийка да бие през пръстите и да драска с червено всяка грешка и грешчица без излишни обяснения кое е правописна, кое стилистична, кое лоша кохезия, кое липса на кохерентност. Има предостатъчно автори, журналисти и просто хора, които имат добър стил без да познават тези термини от науката изучаваща стила.

Кинг го имам на английски, от него научих някои много ценни фатки, но това, което е писал за стил е тясно приложимо за английския език и повечето неща са ми прекалено тънки и не ги разбирам - примерно дал е два текста, единия добър, а другия кофти, обаче понеже не са ми на родния език и не мога да хвана фрапиращите за Стиви разлики ... и ми става гадно едно такова ... и затова си рекох ако има нещо подобно на български ... ама сигурно няма пазар за такъв тип литература ... щото примерно на френски няма абсолютно нищо по въпроса за писането, а на английски има минимум 50 книги по писане и още толкова по дискутиране на книги, структура на романа и разни подобни, както и въпросните речници и помагала по стил, за които писах в началото на темата ... и кво излиза, че само англоезичните мислят, че си струва да се четат подобни книги, франсетата и българите са над тези неща

Книги за писането и книги по криейтв райтинг са различни неща, криейтив райтинг определено не ми върши работа, прекалено академично ми идва, предпочитам популярно обяснените книжки от рубриките научи се сам и серията за глупаци - те са ми много по-забавни и разбираеми

E=mc²

хайде тогава да си послужим с езика на нагледните примери, след като обясняваме едно и също на учащите се, но по различен начин и с различно словесно съдържание. Нагледните примери ще ги запомнят, докато нашите правилно, ясно, смислено и логично написани обяснения ще ги забравят след две минути.

Ако си чувала понятието "футбол", значи знаеш, че на света съществува Бразилия и... всички останали. Те когато не станат световни шампиони, значи просто са решили да не стават световни шампиони на това първенство. А знаеш ли как се става футболист в Бразилия, която е пренаселена и ужасяващо бедна страна от южноамерикански тип? Малчуганите играят до изнемога всеки ден на улицата и на плажа от момента, в който са проходили до 15-годишна възраст. Ей тъй, без треньор, без нищо, кой колкото може и колкото го влече. Няма кой да им показва игрови тактики, стратегически похвати, да ги направлява чрез спортна методология и прочее. На 15 години отива редовият бразилски хлапак, считащ че става вече за професионален играч, в клуба на сърцето си и казва че иска да става техен футболист. Дават му една топка и го карат да обиколи стадиона без тя да падне на земята. Ако мине успешно този тур, а той обикновено го минава, го пускат да проведе едно тренировъчно мачле с батковците. Ако и там го харесат, попада в юношеския състав, където ЧАК ТОГАВА започват да го учат на тактики и стратегии чрез методики. Но той до това време самичък е станал виртуоз на боравенето с топката, по улиците и по плажовете. А не тепърва да го доучват как се спира и как се подава.

Ами циганите музикални виртуози? Тях да не би да им слагат под носа статива с школите от малки и да ги карат да свирят по ноти? Свири си малкото мангоджери на воля и по слух и който е по-музикален, остава да си вади хляба след време в някой оркестър като виртуоз. Един става Ибряма, друг - бате Венци. Там вече им се налага да се запознаят с нотите и останалите параметри на музикантската грамотност.

Правилно, ясно, смислено и логически издържано може да се научи да пише почти всеки, без да става творец на художествена литература. Просто да си пише добре докладите и справките, които му изискват началниците в неговото чиновническо учреждение, например. Но Дарксън не пита за това, а за вълшебното прахче, което трябва да изпие, за да започне да лее незабравими художествени текстове.

едно тукашно сиганин:

[линк]



E=mc²

Дай пример за ценни фатки, плз...

а за вълшебното прахче, което трябва да изпие, за да започне да лее незабравими художествени текстове

въобще не ми трябва да са художествени, стига ми да не са дървени и пълни с банални определения и клишета, защото онова, което ще държи читателя буден до сутринта си го имам, просто не искам да се излагам с кофти стил и грешки и по този начин да похабявам идеите си

E=mc²

Чакай малко, де, недей бърза толкова, "Комиците" започват чак след час, недей ме хвърля в такъв смях до сълзи, че после техните смешки ще ми се струват елементарни и жена ми ще ме гледа подозрително

Фрагчото ти е учил в най-напредничавата и неспазваща догмите на МОН езикова гимназия през всички видове обществени строеве. И с най-големите традиции не само в хуманитарен план, а изобщо. От нея са се отделили по езици впоследствие всички култови езикови гимназии. А където има традиции там са и най-добрите преподаватели, съответно. Които основно ни учеха да мислим с главите си и да не четем глупостите в учебниците. И това през 80-те години, не в разградените дворове след 89-та. Да си правил случайно класно по откъс от текст на "Щурците"? Щото аз съм, през 1984. В нашата гимназия никога не може и сега да попадне кандидат, допуснал дори една от фрапиращите правописни грешки, с които са пълни постингите ти, включително и този.

Та колкото и да са ти били добри учителите, каквито и "иновации" да са експериментирали да прокарват, не можеш да ми сравняваш литератори от МГ с такива от ЕГ. Камо ли пък с най-доброто ЕГ, даващо на випускниците си подготовка, равняваща се по някои предмети на вузаджийска.

Така че продължавай тихичко да си гризеш ръкавките от завист към мен и да си похрачваш нескопосаничко, колкото ти позволяват силиците.

Да не би ненормалник като теб да е изпълзял от 1ва Английска Езикова Гимназия - София?

Няма ли някой ден да посочиш тези фрапиращи правописни грешки, с които били пълни постингите ми? Освен главните букви в началото на изреченията ще имаш ли за какво друго да се хванеш, буквоядецо?

Интересно ми е с какво мижитурка като теб си изкарва прехраната, че имаш време, енергия и желания да ходиш и по форумите да беснееш.

доколкото разбрах от твои предишни споделяния из клубни теми, ти си имаш някаква нова редакторка, от която си във възторг. Тя правилно те учи да гледаш критично към текстовете си и да не се скъпиш на корекции спрямо тях.
Ще ти предложа нещо по тематиката, което намирам за доста добро. Влез в сайта на Литернет и в раздела "Автори" намери Кристин Димитрова. После прочети от нея "ЗА БИТКАТА МЕЖДУ МЕНЕ И ПИСАНЕТО И КАК ТО ПОБЕЖДАВА". Писала го е точно на тема творческо писане и е като за масови потребители, както каза, че харесваш да е написано.

новата ми редакторка е всъщност стара приятелка, която за съжаление няма никакво време защото е яко работеща млада майка ... и на всичкото отгоре не иска да ми вземе пари и при тези условия аз не мога да я товаря със сериозна работа - просто и пращам текстове и тя ги коментира в свободното си време от домакинстване, приспиване на бебе, довършване на служебната си работа и обръщане на внимание на съпруга си ... което не и пречи да е извънредно полезна, макар и твърде критична според крехката ми душевност

благодаря за препратката, чел съм го това, но пак ще го прочета, доколкото си спомням беше добре и интересно написано

E=mc²

І АЕГ - София е изпълзяла от моята гимназия, както и ФЕГ - Варна. Виждам колко си в час, след като си мислиш, че от І АЕГ е започнал светът.

Не намираш ли грешки в "Пиши си като ти се пиши, издавай си ги на самиздад, 3ти-4ти клас, след 7ми клас"? Само една такава на приемния по български в моята гимназия и няма да ти четат нищо по-нататък, директно пишат слаб(2). И отиваш в МГ-то после, при добрите литератори:)))

А сега нещо за модераторката, защото предполагам създание като теб ще тръгне да си редактира поста:
"Да не би ненормалник като теб да е изпълзял от", "интересно ми е с какво мижитурка като теб си изкарва прехраната".

Г-жа а з, подесетвам вече, че не мерите с един аршин. Вижте тези епитети от него и вижте вашето мълчание. Да се считам ли свободен да използвам същите изразни средства?

Изразните ми средства са напълно недостатъчни, за да отговорят на твои провокации като "...такива като крилейко да се юдят, че нямало..." и "Така че продължавай тихичко да си гризеш ръкавките от завист към мен и да си похрачваш нескопосаничко, колкото ти позволяват силиците."

Ти си този, който за някоя печатна грешка (typo) ръси плюнки с маркуч като "фрапиращите правописни грешки, с които са пълни постингите ти, включително и този." Пак те призовавам да посочиш тези фрапиращи, правописни грешки или да си ходиш в дупката, откъдето си излязал.

Не знам с какъв аршин мери модераторката, но аз се уморих от виртуалния тормоз на един трол с лабилна психика, който се впил в мен като кърлеж и смуче ли смуче.

Изказванията ти за 1 АЕГ отново са плод на някакви болни фантазии. Съвсем наскоро училището навърши 50 години и не ме интересува дали си фантазираш, че е произлязло от някоя забутана руска гимназия, в която си бил комсомолче и си доносничал за другарчета ти, докато майка ти е правила куплети на някой партиен секретар, за да не те пратят още като ученик на почивка в Курило.