Аз лично изпитвам някакво страхопочитание пред стихове с религиозни мотиви. Все ми се струва, че ми липсва сетивност за тях, че е необходимо човек да е или религиозен, или поне да има познания по теология, за да може да пристъпи към подобна поезия. Което не ми пречи да се потапям в Рилке например, но с идеята, че в стиховете му има повече от Музите и по-малко от Господа.

А книгата най-вероятно няма да си я купя. И не заради корицата (малко книги са със свестни корици, а и покрай хубава книга скапаната корица просто не се забелязва), а заради това пъзеловидно съдържание. Когато някой ми хареса, търся да прочета всичко от него, ако не ми хареса, не чета дори и 2-3 стихотворения. Тази книга обещава в някои случаи да се случи първото, в някои - второто. Все ще си остана неудовлетворена.