в рибата бананка няма никакви джъвчки, никакви украси, нищо излишно. всичко служи, всичко допринася за това да се създаде едно точно определено настроение и отношение към главния герой и кулминацията (която е и развръзка и епилог) да дойде в контекста на точно това настроение. комбинацията от тази кратка случка и това настроение прави рибата бананка малко по-особена от банана (или пъпеша) на закуска.

по същия начин може да се напише цял един гигантски роман, който да изгражда настроението, отношението ни към главния герой, за да може той точно в този контекст да претрепе с топор една бабичка и това да мине за класика. ако го обезкостиш, ще остане как един младеж претрепва с топор една бабичка-лихварка, но какво от това? ще можеш ли после да го сглобиш отново?

някой сигурно би казал, че големият талант е този, който не се нуждае от цял роман, за да изгради нужния контекст. аз съм склонен да се съглася с това по принцип, макар че подобно размишление е малко спекулативно и не винаги е адекватно. но това е друг въпрос де....

предполагам, че ако сериозно седнеш да "денапишеш" който и да стойностен разказ, роман ще стигнеш до нещо наподобяващо бедната поредица от думи, която подхванахме. единствено думите ще са повече и по-разнообразни. но и ние неподмазвачите точно това казваме (или поне аз казвам) - цитираното не е произведение, не е дори текст като се замисля.

Редактирано от kpилe на 19.04.08 15:33.