абе едно време говорехме за неща като "завръзка", "кулминация", "развръзка"... споменаваше се "конфликт", "протагонист", "антагонист" и други неща, които предполагаха някаква интрига, някакво противопоставяне, някакво действие...

естествено тези неща ги споменавахме чак към 9ти клас, сиреч малко след като бяхме оправили горе-долу правописа и пунктуцията (5ти клас) и след като се бяхме преборили с основните изисквания към стила (7ми клас) като последователно разгръщане на идеите, липса на синтактични двусмислици, богатство на езика (т.е. избягване на повторения и не само), сила на внушението и др.

та идеята ми е, че някъде след тези елементарни изисквания, които са абсолютен минимум, за да можеш да кажеш, че владееш български език и можеш да пишеш какъвто и да било текст по-дълъг от етикети на стоки, някъде след това започнахме да се занимаваме с пластове на внушението, със символика в текстове и т.н. и т.н.

нима до толкова домораслите автори са изместили критериите ни за вкус, че изобщо да се обсъжда нещо, чиято основна идея е как двама са се е**ли един уикенд? и кво от тва? с кво тва е**не е по-различно от милионите е**нета, които се случват всеки ден в България и милиардите по света? с малко, мъъъничко креативност от това е**не може да стане всичко - може да стане цинична гротеска ако "камерата" се фокусира върху пъпките по гъза на момчето, целулита на момичето и оплютите от мухи, проядени от дървеници мебели в евтината квартира. може да стане чил аут статийка за лайф стайл списание, ако пъпешът е с мента, сексът е на плажа, а отнякъде дъни кафе дел мар. може да стане полу-документален, социално-натоварен разказ за безразборния секс, СПИН-а или квото там си избере авторът с няколко убийствени смени на перспективата и визуално представяне на разпространението на заразата. може да стане разказ за любов между момичето и стареца, любов платоническа, извратена, в която момчето може да попадне примерно в триъгълник.

как се чете такъв текст?

такъв текст няма защо да се чете. такъв текст "става" точно толкова, колкото става да излезеш на улицата и някой НЕпознат да те хване да ти разкаже как е бил на Смокиня и забърсал мацка. че кой не е бил на Смокиня и не е забърсал мацки? на мен ми е достатъчно, че трябва да слушам баналните истории на познатите си, че да правя евала и на напълно непознати. ако това е "литература", то всеки разговор на света, всяка история, всяка случка разказана от един човек на друг човек е "литература".