не знам какво точно е "епичен роман", но ето какво си мисля за братята
на първо място братята са доста различния от обичайния стил на А.Л., който е силно зареден с хумор, приключения и общо взето липсва сериозна опозиция добро-зло. т.е. при карлсон, пипи, емил няма сериозно развит антигерой, няма кой знае какъв конфликт, а отрицателните герои общо взето служат дотолкова доколкото да има на кого да се правят забавни номерца
братята в това отношение ми приличат единствено на "мили мой Мио" от това, което съм чел на А.Л. има много сериозен конфликт между добро-зло, контрастът е засилен и се използват и много визуални похвати, за да се подчертае този контраст още повече - напр. бяла вишнева долина с/у черна пещера, черни доспехи и т.н.
същевременно се засягат по-зрели, по-сериозни проблеми отколкото в другите книги на А.Л. - това са война, нашественици, предателство, чувство за принадлежност и за дълг, саможертва, самоубийство, живот след смъртта
след като почти цялата книга всъщност представлява живот след смъртта, няма как да не намесим и религията тук - от една страна Нангияла в началото прилича на християнската концепция за Рай, но всъщност нещата са точно наопаки - Рай, в който се водят войни и има чудовища, Рай, в който главният герой попада чрез самоубийство - това е доста анти-християнска концепция и препраща към източните възгледи за прераждането, кармата (Шушулко връща "жеста" на брат си в края на книгата, когато скача с него на гръб)
и т.н. и т.н. в този дух :) човек може да види в книжката много неща. тя е написана простичко, но силно и мисля, че въздейства не само на деца, но и на възрастни. на мен ми е една от любимите книги, макар че имам и по-големи фаворити :)
не знам за кво ти е това, но ако пишеш за университетски преподавател, можеш да разгледаш и символа на пещерата като майчина утроба, в която обаче живее чудовище (Катла) и на реката като мъжко начало, конфликта между двете в края (двата дракона) и други подобни псевдо Юнг/Фройд глупости можеш да си изсмучеш от пръстите, чувал съм, че доста се котират сред някои преподаватели.
|