Аз и дъжда

От спуканите вени на небето
потича неспокоен и студен,
съзира ме, заглежда се във мен,
с езици хладни близва ми лицето.


Той ту се свива в локва пред нозете,
треперещ като коте от вода,
ту бяла електрическа звезда
във него се оглежда като цвете.

Заслушвам се и чувам как над мене
със капки черни като вишнев сок
той удря по циментовия блок
и нещо му говори със звънтене.

Във тази нощ сама съм в тъмнината,
но нищо не навява самота,
защото е изкуство под дъжда
да можеш да говориш със водата.

1978


Удавени звезди

Удавени звезди в морето плуват.
Солта цвета им свеж е прегорила.
Как тихо, без дори да се сбогуват,
изгубиха и светлина, и сила.

Но моето сърце ще се превърне
в гробница за тях, във пирамида
и живи, преродени ще ги върне,
узрели във плътта му като в мида

Предполагам, че всички го познавате, но ако някой е пропуснал - Петя Дубарова.
Та ти може и да не успееш да напишеш нещо творческо на български, но едно 16 годишно момиче е успяло.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите