|
Вече втора вечер съм сама. За човек, който не е свикнал вечер да е сам това явно е доста мъчително изживяване. Това разбрах на втората вечер. Мисля, че за жените важи в по-голяма степен. Или поне в моя случай със сигурност.
А толкова дълго съм мечтала да се откъсна от всичко и да бъда поне за малко сама. Е сама съм. И не ми харесва. Реших да правя всичко, за което никога не ми оставя време или възможност, или просто не си позволявам. Реших да не обличам домашните дрехи, както се прибрах си останах по панталон и риза, реших да не чистя, после реших да не готвя. Хапнах набързо седнала на земята пред отворената врата на хладилника. Преглъщах бързо почти без да дъвча. Мисля, че така човек си докарва нервен стомах. В моя случай просто изгубих апетит.. след половин час. После си спретнах един коктейл, пуснах си музика, взех си една книжка, която мъчех вече цял месец. На втората страница се усетих, че повтарям почти всеки абзац. Пушех вече трета цигара. Сипах си втора чаша. Захвърлих книжката и пуснах телевизора. Не обичам телевизията напоследък. Даже не ми се обяснява защо. Щраках по каналите вече втори път, този път в обратен ред. Не гледах, а просто мислех, как ме е яд, че не ми е гот, че мога да правя каквото си поискам, а това не ми носи никакъв кеф. Звъннах на една приятелка. Бях готова да си говоря с нея цял час .. като едно време. Тя вечеряше с мъжа си и семейството. Съкратихме разговора на три минути. Смених диска. Прищя ми се да си пусна нещо друго, .. от тия меланхолични песни, които ме разплакваха през пубертетските години. Не ме разплакаха. Вбесиха ме. Сетих се за ужасния си ден днес, за шефа, за два конкретни телефонни разговора и как ми се прищя втория да приключа по друг начин. Уви, точната реплика ми дойде на акъла секунди след като бях затворила. И си сипах трета чаша. Самотата може да алкохолизира човек явно. Добре, че ми се случва рядко. След третата чаша ми се прищя да изляза навън. На втората минута вече знаех, че всичките ми приятели вече са на моята вълна от години. А тази вълна е изгубила през годините всичката си непринуденост, излизането вечер вече се планува поне три дена по рано в най-добрия случай .. и се реализира след три седмици най-рано при правилно стиковане на програмите и добър късмет. Вече се уморих дори да мисля как да изкарам края на вечерта. Само знаех, че не ми се спи. Замислих се дали да си сипя нова чаша. Пуснах компютъра и започнах да се ровичкам в дълбоките интернетни дебри. Смених музиката пак. Пуснах си нещо по-злобно. Съблякох се, хвърлих си просто дрехите някъде наблизо. Излегнах си се гола на дивана. Реших, че няма да отида дори до банята, няма да си мия зъбите, исках просто да заспя на дивана, и да се събудя към три. И да ми се прииска да правя нещо. Дори пушенето в три през нощта, когато всичко спи и е тихо, преди ми доставяше удоволствие. Мириса на въздуха през нощта е по-различен. Излизам на балкона и дишам. После се сетих, че това ми се случва по-скоро когато правя секс до три. Като се замислих за секс май съвсем се разсъних.. или изнервих или разнежих. Колкото и да не ми се вярва, един конкретен мъж ми липсва тая нощ. Моят мъж. Същият този мъж когото изпратих преди два дена с облекчение командировка. Мислех си, че страдам от хронична умора. От всичко и всички. Исках просто малко почивка. Малко самота. Така ги очаквах тия два дена. Нищо не исках да правя. И сега нищо не искам. Просто не ми хареса. И седнах да пиша. Писането е занимание самотно. Не ми хареса. Или просто остарявам.. и не искам да бъда сама.
|
среднощно
