1. Уважавам хора, към неодушевени същности не изпитвам нито уважение, нито неуважение.
Смятам, че езикът служи на мен, а не аз на него. Затова не изпитвам патетични чувства към българския език. Върши ми добра работа, каквато, предполагам, върши всеки език на говорещите го. Нито по-добра, нито по-лоша.
2. Фриволности мога да допусна с езика, но не и с тези, с които общувам посредством него. Е, освен ако отношенията ни не са фриволни. Ако трябва да перифразирам първия въпрос - уважавам себе си и хората край себе си и смятам, че езикът, с който общувам с тях, трябва да е правилен, логичен, смислен и по възможност не много банален.