Ето, виждаш ли? Пак квалификации, пак умозрения, напътствия и инат… Ти как и в качеството си на какъв прецени, че не трябва да се извинявам? Дори и да предположим, че отнякъде, по някакъв начин, някак си, познаваш уф и знаеш, че тя не би се обидила, как прецени, че аз не трябва да се извинявам? Може на мен да ми е … айде, нека да не ползваме съвестно, нека ползваме гузно, да имам нужда да се извиня, предполагайки че ще отместиш темата от твоя най-голям.

Дадох 2 лева на една съседка. Тя пък се оказа философка. Ама професионална, не дървена. Демек това завършила. Беше си купила в бакалията нещо, пък не й стигнаха парите, пък аз имах в повече, пък тя взе, че ги взе. И вика: сега ще се кача да ти ги върна.
Ама моля ти се, ся за 2 лева, няма нужда да ми ги връщаш.
Ааа, не ти определяш дали има нужда, аз определям.
Та така… Ако тя беше решила да се скатае, аз и полиция да замесвам, и съдия-изпълнител да викам, за да й секвестира житцето, все тая.

Иначе си прав, цитираното не е обида. Затова и обида е в кавички. Използвах го, защото съдържа много важен елемент – негативността ти, гнева ти и най-вече емоционалната ти нестабилност. Последното дори не знам дали е правилно като термин, но вярвам, че ме разбираш. Ти си не просто непоследователен в емоциите си, ти си нестабилен – обичаш (се), после (се) мразиш, обиждаш, крещиш, после се целуваш с "жертвите" и замазваш репликите си. Носиш гняв, култивираш гняв. Ти си като доктор Джекил и мистър Хайд. Такова поведение:
1. те лишава от задължението да носиш отговорност за обидите ти – "аз съм си такъв, без маска и без грим, даже озъбено, свирепо куче. Не ми се сърдете, сега ще ви обидя, после ще си поиграя с вас на топчета. Или конкурсчета."
2. ти позволява по някакъв начин да държиш хората настрана и в същото време да ги заинтригуваш (дори респектираш). Малко шамари, малко целувки, малко Сосюр за разкош. Като изключим последното – типично домашно насилие. Едва ли трябва да ти обяснявам, че колкото по-добре се държиш с някого, толкова повече ти се качва на главата. И обратното – колкото повече мачкаш, толкова повече ти се бутат в краката, за да се умилкват като котки. В един момент всички почват да се "страхуват" от появата на мистър Хайд и гледат да държат на системи доктор Джекил. Разбираемо е. На никой не му се чете колко е луд, тъп, грозен, мазен, лузър и т.н. Въпреки, че навремето някой беше казал тук нещо от сорта "най-якото на форумите е, че се явяват чудесни психоаналитици. Винаги има от кого да си получиш шамара." И ми се струва, че ти точно това търсиш – нещата да са лични, да те лазят и хапят, да бъркаш на хората в мравуняците. Пък им бъркаш в задниците и се чудиш що ти мирише. Искаш да те анализират, да са без маски и да ти пускат качествени обиди. Обаче и на качествените, и на некачествените обиди реагираш по един и същи начин. Та народа се чуди защо да се трепе за качество, като все едно и също ще получи :)))
Потиснат си от нещо си там (примерно) и допълзяваш в някакъв форум, където да излееш цялата агресия. Ама не ходиш в клуб чалга, където спаринг-партньорите са дребни, хилави и жалки, а идваш в литература, където ще могат да те пляскат пичовете с яките пишки. Така е като проституцията в България не е разрешена. И не само не е разрешена, ами няма и традиции. Щото ако беше в една Холандия или дори Германия, щеше да изкарваш достатъчно пари и да имаш достатъчно смелост (знам, знам, че имаш смелост, но пък и да имаш, няма къде качествено да я приложиш), за да идеш при една курва, която да ти направи един БДСМ, ама такъв, че да те излекува за месец напред. И понеже тук такива неща официално не правим, айде да ползваме клуб литература за фистинг, писинг, шитинг…
3. Подобна емоционална мимикрия (не се хващай за определението, за нуждите на моабета е) те пази от тези, които подобно на теб са тук, за да си правят "експерименти", да наблюдават човешкото поведение и там разните други неща, които спомена, че те интересуват и правиш. Едни се крият зад шегички, други зад игрички, трети зад пички (да има рима де). Ти се криеш зад лозунга "вижте ме, това съм аз тук и сега, и завинаги".

Най-дразнещото в случая не е арогантното ти поведение и агресивността, типична за притежателя на най-големия. Най-дразнещото е, че пискаш срещу това, което сам правиш.