по принцип смятам, че процентът е доста по-нисък. примерно 0.1%
иначе нещата, които чета, всичките изглеждат качествени, просто защото внимателно подбирам, времето ми е ограничено. поради тези причини не съм стигнал дори до нашумели бг автори, чиито имена са били споменавани нееднократно, какво остава до 17 000, които са издадени миналата година.
ако аз бях директор/собственик на издателство, нямаше да публикувам никаква българска поезия, а от прозата - 3ма студенти филология 1ви курс СУ на непълен щат седят и четат 1ва глава на всички бг книги, които се изпращат в издателството и пишат 1/2 страница резюме, ако сметна някоя за интересна (възоснова резюмето), чета съответната първа глава, ако ми хареса чета нататък. ако преценя, че е хубава книгата, събирам сериозна ред. колегия, издавам книгата в тираж 1000 и правя супер реклама по големи страници, вестници и книжарници, че е излязла бг книгата на века. ако се изкупи този тираж - преиздавам българите са патриоти - склонни са да си купят една поносима бг книга пред гениална световна класика, просто щото е нашенско, родно. проблемът е, че не са дори поносими книгите често.
|