Има и доста други примери Боза
Е един пак неизвестен автор. Някакъв огняроинтелигент. Жена му тегли заем от взаимоспомагателна каса и с тия пари купуват кафява амбалажна хартия от най-евтината. Единствената печатница /печатница, не издателство/ която се навива да го отпечата, защото част от стихотворенията му така и не получават цензорски печат за разрешение, не се е занимавала с издаване на книги.
Разнася книгата си ръчно по приятели и... значещи за него литературни фигури, защото естествено никоя официална книжарница не иска да я продава.
И още много такива примери.
Писна ми от снобарщината тук - ако не е от известно издателство, ако редактор не е някое светило и предговор не е написало друго си е жива графоманщина и ние няма да я коментираме.
Дано ме разбереш. Дано искаш да ме разбереш.


П.С Ще ти завърша с едно стихотворение от един съвременен поет живеещ в село Зетьово /няма го на картата/. Божана отказа да го издаде.. и май по-добре.
Той си казва всичко точно

УКРОТЯВАНЕ НА ОПЪРНИЧАВИЯ


О, Шекспир ли? Познавам го - един
от многото драскачи на пиеси.
Бракониер. Ръкавичарски син.
Живееше със някаква метреса.
Съседи бяхме. Помня го добре.
Известен беше - Бог да го пожали! -
със навика си често да се вре
във кръчмите на крайните квартали.
Приказваше си сам на глас. Дори
твърдеше: "В мене има други хора".
Но виждахме, че пише за пари.
Издържал с тях и копеле, говорят.
Пиесите му? Не, не съм ги чел.
Но мисля, че и сам не ги ценеше.
Една-две гледах. Глупост без предел.
Но както казах, твърде беден беше.
Учудва ме това, че с интерес
за Шекспир ме разпитвате, младежо.
За него вече кой си спомня днес?
Та бут или филе да ви отрежа?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите