глей ся, темата ми беше замислена единствено като (сравнително добронамерена) шега, напълно извън контекста на това, което съм захванал да пиша, просто лек бъзик щот ми хареса лафа за кохезията на текста ... обаче сега си давам сметка, че вече ник-а ми е прекалено натоварен с това, за което пиша и от това как пиша ... от тук насетне дори и само пръст да покажа (и то дори не среден) това ще се свърже със сюжета на романа ми и със стила ми, или по-скоро с острата ми липса на такъв, ще почнат препоръки да ходя да чета, напомняния за иван с чертата и прочие ...

а инак, дейността по саботиране на самолети и убиване на хора е досадна и изтъркана, да ... обаче какво от заобикалящата ни реалност не е вече описано и заснето хиляди пъти ... дори и в най-чисто литературното произведение трябва все нещо да става, нали така ... че само с една гола кохезия накъде?

Не страшны дурные вести -
Мы в ответ бежим на месте.