Добрее... Ай ся да земем и да оценим ученика Крилеев, щото той писал, старал се момъкът, разбор с елементи на анализ правил тука, а и усилия плюс време, жизнерадост плюс вдъхновение вложил и похарчил, та не би било редно да оставим усилията му всуе.

По първия цитиран и анализиран абзац му се поставя оценка отличен (6-). Отличният е заради точното му уцелване същината на темата. И най-вече тълкуването й. Минусът е заради противоречието сам със себе си, в което неусетно е изпаднал(визираме предния му постинг по казуса).

По втория абзац му пишем среден (3=). Определено инфантилно чувство за хуморстване, но някак добродушно и ненатоварено с претенции и подтекстове. И също така някакво много симпатично желание за остроумничене. Което импонира.

По третия абзац с дълбоко прискърбие сме длъжни да отбележим, че с чиста съвест поставяме на ученика слаб (2). Нищо не е разбрал от анонса, абсолютна каша му е в главата по въпроса. А и за капак кара журито да му се притичва на помощ. Което навежда на мисълта за сериозни подозрения относно начетеността му.

По четвъртия абзац се поставя оценка мн.добър(5+). С анализа си ученикът Крилеев вървеше към шестица отначало, но кощунственото му предположение, че недоразумение като Хуельо "присъства" в Топ 100 на Евър тайм Уърлд Райтърс, му снижи бала чу(в)ствително.

1). п.с. В помощ на незнаещите: Достоевски - военен, Толстой - помешчик, Чехов и Кронин - доктори, Ж. Верн, Мопасан и Кафка - юристи. А какво да кажем за Дюма, Зола, Юго, Твен, Джойс, Фицджералд, Стайнбек, Селинджър - никакви по образование, каквито са повечето добри писатели, впрочем?
На прима виста, в този късен час, се сещаме само за тези примери.