Виждам, че по-силната ти дисциплина е политико-социалната сфера, отколкото чисто литературните познания. В този ракурс си отново безкрайно прав относно причините за непризнанието в световен план към българския творец, дето ти му викаш за краткост автор. Принципно погледнато от глобалната му страна си е баш така, както го казваш, две мнения поне за мен няма.
Оообааачее. Защо изпъчвате Радичков? Той ли е най-доброто, което литературата ни е успяла да роди и да представи пред комисията за нобелови награди? Отговарям: категорично не! Данчо Паричков, вечен мир и покой на душата му, е едно добре котирало се по стечение на благоприятно стеклите се за него обстотелства селянче от Михайловградско(сега Монтанско), което успява да стане симпатично на властимеющите в своето си време и да се овъргаля в посипалите се върху му от тяхна страна протекции. Главно придобити по време на високопоставени сред червената върхушка ловни излети. Като творец: абсолютна дупка откъм съдържателност и литературна значимост. Още като дете не ме грабна с "Ние, врабчетата". Верблюдите и другите му призрачни видения също не станаха нирвана за литературния ми вкус в съзнателните ми години на юношеско израстване. А "Суматоха" за мен е зле изпълнен в стилово отношение опит за осъвременено актуално елинпелинстване.
За капак можем да охарактеризираме посланията на Радичковите произведения като изключително верноподанически към конюнктурните му тогавашни комунистически господари и изпълнени със зле прикрита омраза към външния на тях свят. Негово характерно несъвършенство е и видимата с невъоръжено око несъразмерност между селските му характери и модерния свят - много внезапно и отникъде се смесват двата свята при него, а тромавият изказ на повествованието му го прави абсолютно невървежен в съвременната среда на бързо мислене и съответно - бързо четене.
За да не мъча тук четящата аудитория, ще обобщя с две думи: Радичков за мен е измислен писател, пред който се кланят по инерция всички...литературни будали :))