Ммммммм, "Одисей"....най - добрият роман на 20в. Толкова фантастичен, толкова забележителен и монументален в интелектуалната си мощ, а ние - толкова "слаби, горестни и беззащитни" в стремежа си поне отчасти да го разберем, че сякаш напомня известното явление terribilita, откривано от критиците в "Мойсей" и "Страшния съд" на Микеланджело. Това може би за някои "анахронично", за други - "грешно" сравнение не е самоцелно. В прозата на Джойс читателят среща едно интелектуално съвършенство, гарнирано с неподражаем, тънък хумор и мистическа философия....Това изкуство смущава. Човек се чувства смален от невъзможността си да разбере Джойс, поне от части да вникне в неговите съвсем оплетени интелектуални пируети...да свърже хилядите имена, факти, години....да разбере прекалено много сентенции...да разпознае многото алюзии и пародии-Това е почти невъзможно...И по силите само онези, които доближават самия Джойс в интелекта си, защото "Одисей" не е литература, той е наука...(относно енигматиката, според мнозина "Одисей" отстъпва на най-дълго писаното от Джойс произведение, най-мъчно четивното, най-загадъчното и трудно разбираемото-"Бдение за Финеган", в което според джойсоведистите (да, точно така-за тълкуването на произведенията на Джойс е създадена цяла наука) Джойс създада свой език...открит и ясен само за неговите последователи и напълно скрит за всички останали...)("Бдение за Финеган" е всичко и нищо, то е А но е и Я, едновременно с това обаче е олицетворение на всесъзидателния "джойсовски" хаос. Феерия, халюцинация, видение... в която всичко се е сляло в едно - нескончаем водопад от неразбираеми факти за неразбираеми хора с неразбираеми дела; изказани с неразбираем език, и служещи за философеми на една неразбираема философия)

Но тук може би и ще трябва да изразя собственото си мнение-Джеймс Джойс просто не се разбира. В подкрепа на това, паказателна е една "шегичка" на самия Джойс, изказана от него в разговор за неговия "Одисей"-"Вмъкнал съм тъй много неясноти и загадки, че векове наред професорите има да спорят какво съм искал да кажа, а това е единственият начин да си осигуря безсмъртие." И да - Джойс си осигурява безсмъртието на велик маг на интлелектуалното и чародей на философията, твърде различен от поставените редом до него, обявени за заедно с него за съзидатели на модерната литература В.Улф и М.Пруст.

Ст.Цвайг посвещава на "Одисей" и неговия автор едно от най-живите си, динамични и прекрасни есета, което с брилянтната си форма и живия си език се превръща по мое мнение, в най-красивата и изящна апология на делото на знаменития ирландец и препоръчвам на всеки да се запознае с това есе, което въпреки кратката си форма (съвсем нетипична за есетата на Цвайг) и семплото си заглавие - "БЕЛЕЖКА към "Одисей" на Джеймс Джойс" ни представя автора и неговото творение в светлината на фантоми, блуждаещи между миналото, бъдещето и настоящето. Една магнетична, мистична и магическа lucifera (ако мога да си позволя да използвам този термин на Фр.Бейкън), осветяваща, омагьсваща, посвещаваща съврменната литература, превръщайки я в Архе Чудо в едно Архе Време, сред едно Архе Пространство. Неразбрани, но призвани да бъдат най - знаметити, най - гениални, най - чудновати, най - съвършени. Странници, сред странен път, носещи на плещите си товара на Непознаваемото, Необятното, Неповторимото...