Празнотата заби своите нокти в погрешната стъпка и този път... Натежала от време и сълзи преглътнати, малката искра се скри и този път завинаги ли? Всеки път е завинаги и после пак се появява онази измамница - тайната надежда, коята да срещна сега, бих удушила... Няма да има надежда този път... защото няма срив.... няма край, за да има начало. Всичко не беше. Остана измамената илюзия, недоисказаните мисли, недочувстваната любов и много нараненост, която така обинтовах, че сега и слон да се стовари върху раната, не ще ме заболи. Дори не стигнах дъното. На кръстопът съм, а пътят е един.