Тя е червено и черно,
движи се като котка
из тъмните улици
на живота си
(и винаги оцелява
сама)...
Тя е вещица –
мрази магиите
и мога да споря с нея
до утре,
че ние сме само отражения
на себе си
докато търсим истината.
Тя ме научи да вярвам,
че е възможно
да има смисъл,
че понякога има съдба,
която се случва
в най-подходящото време...
Тя е богиня
и безсърдечна –
може да те убие
с един поглед,
с една незначителна дума,
да те взриви..
Тя е проклятие
и безумие
(а за другото –
нямам думи),
тя е мечта
и спасение –
винаги е с една и съща
прическа,
и същите жестове...
Тя е смърт
и олово
във вените,
тя е страх –
неочаквана,
грешница,
тя е липсващо уравнение
в умовете
на хиляди гении...
Тя е скръб
и сбогуване
(има я –
върху празните длани
и в мислите),
тя е тихото изкушение
на светците
и тъжна измислица
по стените на моята
лудост...
Тя е синя река
и изгубена,
тя е кръв
вътре в моите спомени,
песента на щурци –
невъзможната,
неразказана –
(тя е повече
от това
и по-малко
от другото)...
Тя е тъжна игра
и безсъние,
и жестока борба
с всички призраци..

Не умея да я обичам,
не умея да бъда нейна
(тя не може да бъде
ничия!).
Тя е... Всъщност
има си име,
телефон и адрес
и до нея
има път
начертан
върху нечии
непредсказани още
зеници...

д.

------------------------
Слушай беззвучието...