|
|
| Тема |
 "Автобусни аранжименти" |
|
| Автор |
lachistein™ () |
|
| Публикувано | 23.08.07 02:08 |
|
|
|
Автобусни аранжименти
Автобусът свенливо бе открехнал правоъгълните си хриле, готов да поеме ольосканите, наблъскани с буркани и басма сакчета на някои и стройните, твърди куфари на други.
Оставаха седем минути по разписание и две-три по един неведом шофьорски закон. Взех, че се качих и то не как да е, а някак си лекичко така...
Място номер двадесет и пет, откъм прозореца... степенка за уморените ми джонгъли, мрежичка за посърналия ми сандвич и олигавеното шише минерална вода... и застаряващ тип на седалката пред мен, разкош.
Половин час път – половин час полюшващо се пред очите прошарено оплешивяващо теме. Внезапно, а може не би не съвсем, ме облада зверското желание да протегна жилестите си ръце от двете страни на облегалката пред мен и да осъществя контакт с очарователното същество зад нея. Докопах се до нищо неподозиращите му меки слепоочия и захлупих с длани коравите му очи:
- Познай кой е!
- Неприятното момче от задната седалка?
Позна. А сега какво? Бавно и неохотно го върнах към племето на зрящите и се оттеглих. Глупак! Защо ми трябваше да избързвам?
Пребърках джобовете си и намерих малко омотани в дънкови конци семенца. След два часа колебания и нечовешки терзания плахо му поднесох шепичка с тях и от страх да не ме отблъсне извърнах глава настрани, стискайки очи и зъби. Не щеш ли обаче, още преди да се усетя, моят възрастен приятел бе изкълвал всичко до последния конец. Усмихнах се доволно и в следващия миг реших да го подстрижа. Откъртих парче ламарина от парното долу, до левия ми крак и старателно го наточих на зъбите си. Тихо запях тежка хайдушка песен и почнах нежно да кастря.
През цялото време той мълчеше като варосан пън с жилави издънки и от време навреме насечено продухваше нос. Усетих, че нещо не е наред:
- Нещо не е наред ли? – прошепнах гневно в голямото му ухо.
- След малко слизам. – промълви посрано моят чичан.
Инстинктивно го хванах за предмишниците и ги извих с все сила:
- Никъде няма да ходиш. – процедих полухладно
Той мълчаливо стана и се отправи към вратата на спиращия автобус.
Ръкавите му останаха в ръцете ми. Ръцете му също.
Редактирано от lachistein™ на 23.08.07 02:17.
| |
| |
| 
|
|
