|
Тема |
Re: Тема на есе. [re: Maтa Kocмaтa] |
|
Автор | aнoн (Нерегистриран) | |
Публикувано | 21.08.07 20:23 |
|
|
Образът на момичето е идеализиран и транспарантен. Авторът се надява ние да му повярваме по плюнка, схемата му да хване дикиш. Най-малкото борецът е честен пред себе си, и виждаме, че не му липсва трагичност (схваната борчески от него, като самоприсмех). Ако не повярваме на идеализацията, произведението рухва по ужасен начин. Момичето и момчето в младостта си са били заедно, от което заключаваме, че са на едно и също ниво. Единият е утайка, изплувала на повърхността, а другата - утайка, потънала на дъното. Двамата за миг си припомнят как са са свързани в утаечното си първоестеството. Тяхното щастие би било банално, но провидението ги е възнаградила страгедия. Само че всичко се проваля, когато те я разиграват като сапунка. Явно утайката си остава утайка.
Конкретно на въпроса: Попречва желанието да разиграва латински театър. Ако да бе дете с откъснат крак, той борецът би най-искрено със сълзи на очите дарил от залъка си. Борческото рацио не е разумно, то е театрално.
|
| |
|
|
|