Тази нощ,
тази нощ –
омагьосана,
аз и ти –
ослепели
и ничии,
незапомнени,
незабравили...
Слушай!
Звездите
разказват притчата...

... и няма да помниш
колко много ми липсваш,
че си дом
и причина,
и смисъл,
че си моята най-тъжна
истина,
най-болящата рана
в душата ми...
Ще мълча,
ще вървя
без да търся,
ослепяла за всички
пророчества –
по разкъсани нишки
на времето,
ще подмина
онази пътека,
дето води при теб...
Ще забравя...
Ще затворя вратата
с очите си –
друго име
ще имат звездите,
друга нежност
ще пазят
ръцете ми...

Ще забравиш!
Така е обречено
и така ще се случи –
следите ми
ще са тънички нишки
от времето,
по което ще тръгнеш –
разкъсана,
ослепяла
и чужда,
и ничия –
друго име
ще носят звездите ти,
друга нежност
и няма да ме потърсиш...

... и ще знам
колко много ти липсвам,
че съм дом
и причина,
и смисъл,
че съм твоята най-тъжна
истина,
най-болящата рана
в душата ти..

Слушай!
Тази приказка
има край
и там някъде –
ти си дом,
аз съм твоята
истина...

------------------------
Слушай беззвучието...